We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Коя е любимата ви фентъзи поредица?

Властелинът на пръстените
Тъмната кула
Землемория
Песен за огън и лед
Вещерът
Конан Варварина

 
   Резултати

ВРЕМЕТО

ВАЛУТИ
Konsultkantora_new
Един български китарист в Берн – между метъла и джаза
 
18 Окт, 2010
Един български китарист в Берн – между метъла и джазаНиколай е завършил - “Swiss Jazz School” в Берн със специалност китара. Обича да свири рок, но успя да изненада Пловдив с уникален етно джаз проект, създаден съвместно с китариста Веселин Койчев.

Той се казва Николай Карагеоргиев и е от Пловдив. На 37 е, зодия Скорпион. От седем години живее и работи в Швейцария. Завършил е “Swiss Jazz School” в Берн със специалност китара. Обича да свири рок, но успя да изненада пловдивчани с уникален етно джаз проект, създаден съвместно с китариста Веселин Койчев. Двамата заедно с Александър Леков (бас) и Атанас Попов (ударни) откриха тазгодишното издание на “Пловдивски джаз вечери”. Традиционният вече фестивал се проведе в Града под тепетата от 7 до 9 октомври.

В краткия промеждутък между два полета от Берн до България и обратно успяхме да чуем какво мисли Николай за експериментите в музиката и за завръщането.

- Този етно проект музика за завръщане ли е?

- Може би завръщане към типично българското. Когато ние, българите, свирим джаз, за да имаме собствен  почерк и да направим нещо по-различно от това, което светът вече е чувал, и то на много добро ниво, трябва да се използват елементи, свързани с нещо изключително наше. Единственото такова нещо е фолклорът. За мен това е нов опит, не съм се занимавал досега с това и ми е изключително интересно. Така че в този смисъл може да се каже, че за мен това е един вид завръщане към корените, към българското в свиренето.

Ако говорим за завръщането ми към България, много бих искал да се върна и се опитвам да свиря колкото се може повече тук през последните години, защото ми е изключително приятно. Конкретно за идването ми сега, за “Пловдивски джаз вечери”, от логистична гледна точка беше много трудно. В момента съм в средата на репетиции за един много голям проект в Швейцария. Имам договорни отношения с една доста сериозна компания, наложи се да ги “заобиколим” и това ми създаде известни затруднения. Тук съм буквално само за ден и половина, но направих всичко възможно да дойда и много се радвам, че се получи.

- Пловдивската публика те помни и като рокаджия...

- В интерес на истината навремето свирех предимно метъл, най-вече “Металика”. Веднъж слушах един концерт на “Бели зелени червени” и пробвах да свиря нещо като тях. Естествено, нищо не се получи. Тогава се записах на уроци в тяхното джаз ателие, така че първите стъпки в джаза съм научил от Веселин Койчев. Затова сега е голямо удоволствие да свиря с него заедно на една сцена.

Традиционният вече фестивал - Пловдивски джаз вечери - се проведе в Града под тепетата от 7 до 9 октомври- Авторски парчета ли представяте?

- Да, две от парчетата са мои, те са подчертано фолклорни. Това нe е много типично за мен. Обаче в опита си да прави нещо интересно, макар и малко по-зле или по-добре изсвирено, човек търси оригиналното. А когато българин се опитва да представи нещо малко по-оригинално, обикновено се стига до бекграунда, който ни е познат от детството – фолклора. Той ни е набит в подсъзнанието и някак си успява да изплува. И колкото и да искаш да избягаш, по някакъв начин, ако се опитваш да правиш нещо различно, обикновено това е първото, което ти хрумва. И си казваш добре де, всички го правят, защо и аз да не го направя. Така пробвах.

- А в Швейцария има ли интерес към такава музика?

- Има интерес към етно, а не точно към български фолклор.

- Може би фолклорът ни не е достатъчно познат?

- Напротив, доста е познат, даже го учихме в училище – в трети курс имахме предмет, който се казваше “Ритмика за напреднали”, и половината семестър беше посветен точно на българския фолклор и свързаните с него ритми. На тия хорица им е трудно някак си, те могат да го свирят технически, защото са много кадърни, но...

- Не могат да го усетят ли?

- Абе свирят го, ама някак си не звучи. Все едно да хванеш сватбарски музиканти и да им кажеш да свирят джаз. Може и да изсвирят нещо, ама не звучи. Не им идва отвътре.
 
Та това етно беше един експеримент за мен, аз не свиря много такива работи. Аз съм си рок музикант.

- А какво правиш там с рока?

- Наскоро приключих проект с една регионално популярна банда, с която свирихме около трийсет концерта open air това лято. Много приятно беше, с много пътуване. Държавата обаче е малка, имат много добра инфраструктура, така че повече от четири часа път не се събират. Беше много хубаво.

Аз обичам да свиря рок, винаги съм го обичал. Сега се занимавам с малко по-други неща, пак са свързани с рока. Опитвам се от всичко по малко да свиря.

- А джаз?

- Да, свиря и с един биг бенд, казва се “Swiss Jazz Orchestra”. Там правим доста интересни неща. Надявам се и занапред да е така.


Посетете страницата на Николай Карагеоргиев в MySpace тук
прочитания: 8042

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info