Faun_Eventim
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Кой е любимият ви филм с Брад Пит?

Боен клуб
Седем
Гадни копилета
Z-та световна война
12 маймуни
Троя
Гепи

 
   Резултати

Панагюрското съкровище и миналото ни ("Светът общува с Боговете"-премиера)
 
24 Сеп, 2013
Панагюрското съкровище и миналото ни ("Светът общува с Боговете"-премиера)Златното съкровище е божествена трапеза, събрала вярата на хората от целия свят и показала как те общуват с Боговете - “СВЕТЪТ ОБЩУВА С БОГОВЕТЕ” е моето име на Панагюрското съкровище.

На 25 септември, 17:00 ч., в Балабановата къща в Стария град – Пловдив ще бъде направена премиера на книгата на Йордан Детев “Светът общува с Боговете" – продължение на "Краят на Тракийската Атлантида". Събитието е част от тазгодишните традиционни Празници на Стария град, които ще преминат под надслов “Врата във времето”. “Светът общува с Боговете" ще представят Светла Москова и Вихра Григорова.

- Г-н Детев, какво ще научат вашите читатели от новата ви книга “Светът общува с Боговете”?

- Нека първо уточним, тази книга е дългочаканото продължение на сагата “Краят на Тракийската Атлантида”, първият ми исторически роман, появил се още в далечната 2009 г. и привлякъл вниманието на квалифицирани ценители. Заговори се дори за неговото филмиране, но сцените описани в него далеч надхвърлят възможностите на родната кинематография, а за американска суперпродукция не стигнаха нито творческата смелост, нито средствата. Да припомня, че точно тогава влязохме в жестока стагнация и подобни средства изглеждаха немислими.

Панагюрското съкровище е божествена трапеза, събрала вярата на хората от целия свят- Тогава нека почака разговорът за продължението и да ни разкажете още за историческата сага?

- Разбира се, с удоволствие. След 10 години изучаване и публикуване на резултатите, които нашия  топархеолог Петър Детев бе постигнал, но не успя да съобщи официално, сам стигнах до убеждението, че в страната няма климат, в който неговите открития да бъдат посрещнати подобаващо. С много саможертви и усилия още през 2002 г. публикувах капиталния му труд, неговите колеги предпочитаха той да си остане със 100-ината вече обнародвани научни публикации. На тях той им трябваше като донор, а не като ментор, като мезе за местна консумация, а не като пищна вечеря за световния научен елит. Уви, често срещано явление у нас и до днес, въпреки че произходът му е социалистически, а генезисът – тоталитарен.

- Кои открития на обичания от мнозина Петър Детев визирате?

- Казано направо, без заобикалки – че сме най-старото население в Европа, че сме създали първата европейска култура, че Пловдив е най-старият град в Европа. Старият Детев дори отиваше по-далеч – той твърдеше, че историята на Пловдив е на 9000 години и че няма друг град в света с подобна възраст. Но неговите научни прозрения не свършваха дотук – той упорито доказваше, че тукашното население е коренно, местно, и че ние сме негови преки наследници.

- И всичко това преди колко години?

- Удивително е, че всичко това постигна преди повече от 30 години и то във времена, когато липсваха каквито и да са помощни, не-археологически инструменти за изследване и анализ, каквито са днес ДНК анализите, например.

- Защо не успя да публикува и да наложи своите тези?

- Във времената, в които се развиваше неговата научна дейност това беше абсурдно. Тогава ние существувахме по законите на съветски протекторат и всички елементи недолюбвани от съветската система – произход, наследствени белези, езическа вяра, автохтонност нямаха път в научните редакции.

- Какво се е променило днес?

- Добър въпрос, за жалост без отговор. Почти нищо. Дългото табу върху тези теми е отгледало навици, а навиците са втора природа.

Това златно съкровище е шедьовърът на епохата, в която е създадено- И как постъпихте?

- Как, как? Описах тези неща и написах на заглавната страница – исторически роман. Та който иска да вярва, който не, да се забавлява. Фабулата си я биваше.

- Какво се случи през изминалите от тогава години?

- Много неща. Реших и започнах да задълбочавам познанията си по археология на професионално ниво. Искам да служа на истината, по истински начин. И не мисля, че художественото й поднасяне пречи.

- Това е любопитно. Свикнали сме да разделяме научното от художественото.

- Да, докато си живеехме в старото време, другояче не можеше и да бъде. Но днес, с тези нови технологии, със завладяващата всичко и всички виртуална култура, май нещата се променят. Дано един ден и нашата наука открие пътищата, които ще й позволят по атрактивен начин да описва и доказва научните си тези. Защото по света вече го правят. А и огромният обем нова информация, генерирана от безчислени нови методи за анализ, родиха многобройни открития, които битуват в нова, електронна среда.

- И ето ни в… продължението. За какво става дума?

- Следвайки фабулата, наследена от първата книга, някак естествено и неусетно стигнах до т.нар. Панагюрско златно съкровище. Именно неговото описание даде заглавието на книгата.

- Какво означава това?

- Че Свещената трапеза “СВЕТЪТ ОБЩУВА С БОГОВЕТЕ” е моето име на Панагюрското съкровище. Че тази божествена трапеза е събрала вярата на хората от целия свят и е показала как те общуват с Боговете по невероятен начин. Че това златно съкровище е шедьовърът на епохата, в която е създадено.

- Тези квалификации не са му чужди и досега?

- Така е, но благодарение на историческия фон, който изследвах и описах, доказах неоспоримо местния му произход. Посочих и кой е бил неговият автор.

- Наистина ли? Звучи фантастично.

- Засега ще кажа само, че той е Посветен и е от жреческата каста на бесите.  

- Какво друго?

- Възстановка на шествието на поклонниците в Деня на Великата богиня майка Бендида и нейният син Сабазий, случвало се всяка година в Родопите.
Новото е и погребението на Керсеблепт, убит от Филип Македонски и ритуалите, съпътстващи го, ведно с оставените знаци, които сочат, че с победата на Филип царството ни за пръ път е загубило независимостта си. Виждал съм с очите си тези артефакти.

Защо само археолози изследват това феноменално съкровище, след като то не е тяхно откритие?- За погребението може да се досетим, има изследвания на погребалните практики. Но за шествието как?

- Просто е, всеки мой свободен миг съм в Родопите. Обходил съм стотици светилища там. И ги… населих с поклонници. Наистина е импозантно. Заслужава да се филмира!

- А прорицателите? Те също са терра инкогнита за нашата научна литература.

- Моето скромно мнение, което споделям в новата си книга е, че именно жреците са създали нашата песен, нашият песенно-поетичен фолклор, с чиято уникалност с право се гордеем!

- Изненадахте ме. Но и ме замислихте. Наистина наивно е да си мислим, че обикновените хорица са измислили всичко в нашия уникален фолклор.

- Да. По отношение на културните ни достойнства стояхме някак ненаселени с хора. Може би заради опасния факт, че тези скрити от очите ни творци, са основателите на европейската култура и история.

- И така до Панагюрското съкровище?

- Може и така да се каже. Прави ли ви впечатление, че то не попада в световната история на изкуството, въпреки че е най-големият шедьовър на епохата?

- Защо е така? Съгласете се, че липсата ни в световната история действа изключително смущаващо.

- Защото в онези времена ние слушахме, че в праисторията и пред-античността нямало изкуство?!

- Не, не го вярвам това?

- Мога да ви го цитирам, но ще си го спестя от уважение към неговия автор, вече покойник. На свой ред да попитам – защо само археолози изследват това феноменално съкровище, след като то не е тяхно откритие? Къде са изкуствоведи, историци, културолози?

- И все пак. За кого е било направено?

- Разбира се, че за Александър Македонски. Само той в тази епоха е изповядвал подобни идеи!

- Говори се, че е идвал в наше светилище?

- Познахте...

прочитания: 11750

Faun_Eventim_2

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info