Златното съкровище е божествена трапеза, събрала вярата на хората от целия свят и показала как те общуват с Боговете - “СВЕТЪТ ОБЩУВА С БОГОВЕТЕ” е моето име на Панагюрското съкровище. |
На 25 септември, 17:00 ч., в Балабановата къща в Стария град – Пловдив ще бъде направена премиера на книгата на Йордан Детев “Светът общува с Боговете" – продължение на "Краят на Тракийската Атлантида". Събитието е част от тазгодишните традиционни Празници на Стария град, които ще преминат под надслов “Врата във времето”. “Светът общува с Боговете" ще представят Светла Москова и Вихра Григорова.
- Г-н Детев, какво ще научат вашите читатели от новата ви книга “Светът общува с Боговете”?
- Нека първо уточним, тази книга е дългочаканото продължение на сагата “Краят на Тракийската Атлантида”, първият ми исторически роман, появил се още в далечната 2009 г. и привлякъл вниманието на квалифицирани ценители. Заговори се дори за неговото филмиране, но сцените описани в него далеч надхвърлят възможностите на родната кинематография, а за американска суперпродукция не стигнаха нито творческата смелост, нито средствата. Да припомня, че точно тогава влязохме в жестока стагнация и подобни средства изглеждаха немислими.
- Тогава нека почака разговорът за продължението и да ни разкажете още за историческата сага?
- Разбира се, с удоволствие. След 10 години изучаване и публикуване на резултатите, които нашия топархеолог Петър Детев бе постигнал, но не успя да съобщи официално, сам стигнах до убеждението, че в страната няма климат, в който неговите открития да бъдат посрещнати подобаващо. С много саможертви и усилия още през 2002 г. публикувах капиталния му труд, неговите колеги предпочитаха той да си остане със 100-ината вече обнародвани научни публикации. На тях той им трябваше като донор, а не като ментор, като мезе за местна консумация, а не като пищна вечеря за световния научен елит. Уви, често срещано явление у нас и до днес, въпреки че произходът му е социалистически, а генезисът – тоталитарен.
- Кои открития на обичания от мнозина Петър Детев визирате?
- Казано направо, без заобикалки – че сме най-старото население в Европа, че сме създали първата европейска култура, че Пловдив е най-старият град в Европа. Старият Детев дори отиваше по-далеч – той твърдеше, че историята на Пловдив е на 9000 години и че няма друг град в света с подобна възраст. Но неговите научни прозрения не свършваха дотук – той упорито доказваше, че тукашното население е коренно, местно, и че ние сме негови преки наследници.
- И всичко това преди колко години?
- Удивително е, че всичко това постигна преди повече от 30 години и то във времена, когато липсваха каквито и да са помощни, не-археологически инструменти за изследване и анализ, каквито са днес ДНК анализите, например.
- Защо не успя да публикува и да наложи своите тези?
- Във времената, в които се развиваше неговата научна дейност това беше абсурдно. Тогава ние существувахме по законите на съветски протекторат и всички елементи недолюбвани от съветската система – произход, наследствени белези, езическа вяра, автохтонност нямаха път в научните редакции.
- Какво се е променило днес?
- Добър въпрос, за жалост без отговор. Почти нищо. Дългото табу върху тези теми е отгледало навици, а навиците са втора природа.
- И как постъпихте?
- Как, как? Описах тези неща и написах на заглавната страница – исторически роман. Та който иска да вярва, който не, да се забавлява. Фабулата си я биваше.
- Какво се случи през изминалите от тогава години?
- Много неща. Реших и започнах да задълбочавам познанията си по археология на професионално ниво. Искам да служа на истината, по истински начин. И не мисля, че художественото й поднасяне пречи.
- Това е любопитно. Свикнали сме да разделяме научното от художественото.
- Да, докато си живеехме в старото време, другояче не можеше и да бъде. Но днес, с тези нови технологии, със завладяващата всичко и всички виртуална култура, май нещата се променят. Дано един ден и нашата наука открие пътищата, които ще й позволят по атрактивен начин да описва и доказва научните си тези. Защото по света вече го правят. А и огромният обем нова информация, генерирана от безчислени нови методи за анализ, родиха многобройни открития, които битуват в нова, електронна среда.
- И ето ни в… продължението. За какво става дума?
- Следвайки фабулата, наследена от първата книга, някак естествено и неусетно стигнах до т.нар. Панагюрско златно съкровище. Именно неговото описание даде заглавието на книгата.
- Какво означава това?
- Че Свещената трапеза “СВЕТЪТ ОБЩУВА С БОГОВЕТЕ” е моето име на Панагюрското съкровище. Че тази божествена трапеза е събрала вярата на хората от целия свят и е показала как те общуват с Боговете по невероятен начин. Че това златно съкровище е шедьовърът на епохата, в която е създадено.
- Тези квалификации не са му чужди и досега?
- Така е, но благодарение на историческия фон, който изследвах и описах, доказах неоспоримо местния му произход. Посочих и кой е бил неговият автор.
- Наистина ли? Звучи фантастично.
- Засега ще кажа само, че той е Посветен и е от жреческата каста на бесите.
- Какво друго?
- Възстановка на шествието на поклонниците в Деня на Великата богиня майка Бендида и нейният син Сабазий, случвало се всяка година в Родопите.
Новото е и погребението на Керсеблепт, убит от Филип Македонски и ритуалите, съпътстващи го, ведно с оставените знаци, които сочат, че с победата на Филип царството ни за пръ път е загубило независимостта си. Виждал съм с очите си тези артефакти.
- За погребението може да се досетим, има изследвания на погребалните практики. Но за шествието как?
- Просто е, всеки мой свободен миг съм в Родопите. Обходил съм стотици светилища там. И ги… населих с поклонници. Наистина е импозантно. Заслужава да се филмира!
- А прорицателите? Те също са терра инкогнита за нашата научна литература.
- Моето скромно мнение, което споделям в новата си книга е, че именно жреците са създали нашата песен, нашият песенно-поетичен фолклор, с чиято уникалност с право се гордеем!
- Изненадахте ме. Но и ме замислихте. Наистина наивно е да си мислим, че обикновените хорица са измислили всичко в нашия уникален фолклор.
- Да. По отношение на културните ни достойнства стояхме някак ненаселени с хора. Може би заради опасния факт, че тези скрити от очите ни творци, са основателите на европейската култура и история.
- И така до Панагюрското съкровище?
- Може и така да се каже. Прави ли ви впечатление, че то не попада в световната история на изкуството, въпреки че е най-големият шедьовър на епохата?
- Защо е така? Съгласете се, че липсата ни в световната история действа изключително смущаващо.
- Защото в онези времена ние слушахме, че в праисторията и пред-античността нямало изкуство?!
- Не, не го вярвам това?
- Мога да ви го цитирам, но ще си го спестя от уважение към неговия автор, вече покойник. На свой ред да попитам – защо само археолози изследват това феноменално съкровище, след като то не е тяхно откритие? Къде са изкуствоведи, историци, културолози?
- И все пак. За кого е било направено?
- Разбира се, че за Александър Македонски. Само той в тази епоха е изповядвал подобни идеи!
- Говори се, че е идвал в наше светилище?
- Познахте...
прочитания: 11750