- Вдъхновението дойде най-вече от факта, че през 2003 г. свирихме с много и най-различни групи и посетихме безброй нови места. Имахме общо 109 концерта, в това число в Русия, европейско турне, 10 седмици с OzzFest през Щатите и още едно американско турне с Type O Negative и Moonspell в края на годината. Въпреки че бяхме постоянно заети, получи се така, че съзидателните ни сокове просто преливаха...

Другото нещо е, че не бяхме задължени да пишем нов материал и по някакъв странен начин това улесни нещата. Последният ни албум бе съпроводен от постоянно гонене на графици, освен това пак беше концептуален – по моя вина, естествено – и спазването на темата и идеята допълнително ограничаваше нещата. Този път нямаше нищо подобно – просто си пишехме песните, някои отхвърляхме, други поправяхме, но не бяхме обвързани с нищо и беше много по-лесно.

- Записите продължиха значително по-дълго, отколкото първоначално си представяхме. Имахме всевъзможни спънки, като се започне от взривяващи се без видима причина усилватели и се стигне до прекъсването, наложено заради турнето на продуцента ни Rob Caggiano, който свири в Anthrax, но иначе беше забавно. Миналият път, когато бяхме в студио, постоянно се стреляхме с пистолети с халосни патрони – много беше опасно, ха-ха, затова този път те бяха тържествено забранени. Сега се гонехме с пожарогасители...

O, и ни нападнаха майски бръмбари – тези огромни кървави чудовища! Спяхме в бунгала на открито и който направеше грешката да остави отворен прозорец, както впрочем и аз, се събуждаше с гадините из цялото легло и напълзели в косата му! Накрая нарочно оставихме отворено и светнато в стаята на продуцента и целият рояк влезе при него, докато той спеше – когато се събуди на сутринта, ръцете му бяха плътно покрити с бръмбари. Голяма веселба! А, и намерихме една свинска глава, пъхнахме я в леглото му, сложихме й цигара в устата и я маскирахме, все едно чете книга – той си легна при нея преди да забележи какво е всъщност...

- Мисля че никой няма да бъде разочарован от албума. Чух различни мнения: някои казват, че прилича малко на “Midian” (2000), други – че звучи като освежена версия на “The Principle of Evil Made Flesh” (1994), но и двете ме радват, защото това са все творения на Cradle of Filth, което означава, че не сме изневерили на звука си! В средата на юли изпяхме за първи път някои от песните на живо на фестивали в Швеция и Финландия и определено се приеха страхотно. Продукцията е великолепна, оформлението на диска е брилянтно и се надявам хората да кажат, че и текстовете ми са велики, ха-ха! Естествено, всеки сам решава дали му харесва или не, аз мога само да благодаря на всички, които ни подкрепят. 

- Любимото ми парче е “Nemesis”, с пасажи класическа музика от типа, който имахме в “Damnation and a Day” (2003) – абсолютно злокобно, изпълнено от истински оркестър. Мисля че е най-добрата песен, написана някога от мен, а е и с най-добрите вокали, които съм правил от векове! Има мелодични моменти, много тежък припев, чудовищна част за пого и дори включване на деца в края на партията на хора. В крайна сметка всичко се върти само около един риф, но на мен страшно ми харесва.

Прогнозата ми за хит обаче е заглавната песен, която изпълнявам заедно с Liv Kristinе (Leave's Eyes, екс-Theatre of Tragedy). Тя е малко по-различна, но според мен повечето хора направо ще се влюбят в нея. 

- Десет ли станаха!? Ужас, остарявам! Юбилейно издание като “10 Years of...” или нещо подобно не е предвидено – все пак наскоро издадохме сборния “Lovecraft and Witchhearts” с песни от целия ни каталог за Music for Nations – но със сигурност ще си направим купон по повода. Тези 10 години не са били само веселба, защото и работата е много, но на моменти наистина е едно несекващо парти, понякога чак до поболяване! За всеки един албум имам много хубави спомени от щури купони и особената атмосфера, която го е придружавала, а това, че можем да правим музиката си по начина, по който ние самите искаме, е най-хубавото. Когато един албум е завършен и феновете ти казват, че им харесва, или че тази и тази са любимите им песни и какво точно им допада в тях... това е страхотно! Наистина е страшно хубаво усещане да знаеш, че достигаш до хората. Склонен съм да вярвам, че музиката ни е разнообразна и различна от тази на много други групи и е прекрасно да видиш, че някой оценява изкуството ти. И свиренето на живо, това винаги е било велико!

- Още не сме напълно готови – преди броени дни смесвахме наново една от песните, а и целият мастеринг започна отначало, защото го бяхме оставили в ръцете на американци и... хм, да, бяха го направили по техния си начин. Не че беше толкова зле, но необработените записи от студиото звучаха по-добре... В момента постоянно вися на телефона – някъде между интервютата днес говорих със звукозаписната компания, с мениджъра ни, с Colin Richardson, който направи смесването, с не знам още кого...

- Веднага след излизането на албума (27 септември 2004) започват турнетата – първо в Южна Америка, после в Щатите със спонсорството на MTV 2 и в края на годината в Европа. По информацията, която имам до момента – все още не е окончателно потвърдена – ще бъдем с Type O Negative в Северна Европа, а за южната част ще сме с друга подгряваща група – In Flames или Moonspell, доколкото разбрах. Честно казано, нямам търпение да започнем да свирим “Nymphetamine” на живо!