От 26 до 28 август тази година родният град на прочутия български оперен бас Николай Гяуров стана домакин на 6-тото издание на Международния фестивал на музикалния филм. По този повод се срещнахме и разговаряхме с организатора на фестивала г-н Йордан Детев. |
От 26 до 28 август тази година родният град на прочутия български оперен бас Николай Гяуров стана домакин на 6-тото издание на Международния фестивал на музикалния филм. По този повод се срещнахме и разговаряхме с организатора на фестивала г-н Йордан Детев.
- Г-н Детев, в навечерието на годишнината от рождението на оперната легенда Николай Гяуров и изминалия Шести международен фестивал на музикалния филм, ще се съгласите ли на един разговор върху тези събития?
- Че аз ако откажа, по-добре да си направя харакири след това! :) Какво ли нямаше у Гяуров? Изключително мощен и красив глас, осанка, харизма, артистичност, музикалност и музикантска добросъвестност и работоспособност, огромен репертоар. Само разходката по световните оперни сцени подир ролите му е цяло незабравимо приключение в света на музиката, на оперното изкуство. От такава висота, фестивалът и условията, при които той се провежда търпят сериозни критики. Просто да не повярваш, че в родния му град е гостувал великият Караян, макар и като личен гост.
- Кое не е за вярване?
- Сегашните условия на площада са от най-ранните соц-стандарти – вероятно през 60-е години на миналия век. Те не са пригодени за сцени, това са соц-трибуни, които само имитират открити сцени. Искам да вярвам в уверенията на сегашното градско ръководство, че това ще се промени.
- Но какво му е лошото, все пак става дума за филм?
- Лошото е отношението към публиката. Тя по никакъв начин не разбира, че е... публика. Едва преди 2 години се сложиха 20-ина пейки, тежки, неудобни и... не на място.
- Че как въобще е минал фестивалът?
- Фестивалът просто утвърди случвалото се през годините на неговото съществуване. Тогава той намери своя неочакван връх в “Детската сцена” в парка, където нещата се случват от само себе си. Ние помагаме единствено с подходяща музикална филмова продукция. И слава Богу, благодарение на българските творци, такава се намира – разнообразна като жанр и тематика, жива, експресивна, любопитна. Но тук отново условията са полеви. И в периметъра на частните интереси на един хотел.
- Излиза, че страдате откъм материална база?
- О, не съвсем. Базата в Градската художествена галерия “Цвета Шуманова” е прекрасна, но за дневните музикални филми-портрети, публика просто няма. Нужно е сериозно преосмисляне на ситуацията, впрочем далеч не само в местен план – филмовата аудитория днес търпи сериозната конкуренция на интернет платформите за видео споделяне. Нещата стигнаха дотам, че преди да предложиш на публичен показ филм, трябва да си го оценил като явление, което конкурира виртуалните форми за показ. Има мегдан за подобна оценка, но...
- Но...?
- Иска се повече време и комфорт, искат се просто повече финанси за подобна оценка... за допълнително натоварване на жури и специалисти, за осигуряване на приличен награден фонд, който поне да открехва вратата за живи посещения. При децата се получава от само себе си – те не правят разлика между живо и екранно присъствие, но зрялата публика си иска живото – било като изпълнители, било като автори.
- Да, това безспорно би повишило интереса на публиката, въпреки че мнозина считат, че е въпрос и на реклама...
- Аз повече фестивал без медийно покритие и реално медийно партньорство няма да правя! Тази година наистина ударихме дъното! Колебанията на градското ръководство – ще има-няма да има фестивал, продължиха почти до деня на неговото откриване. Е, няма как да се осигури реклама, особено телевизионна, за отрицателно време. Още повече, че не бе работено с насрещните ТВ интереси, пресичащи се с нашите интереси.
- Какво по-точно визирате?
- Вижте, един фестивал, било той и международен, е локален фокус. С вредните соц-форми на централизации заради цензурирането трябва да се скъса окончателно. Фестивалът трябва да се изгражда на място и да е оптимално оригинален САМО И ЕДИНСТВЕНО за същото това място и повод за провеждане. Това е, което ще привлича външна публика. Във Велинград хората идват, заради минералните извори и уникалната природа, а не обратното т.е. подобно събитие е витрина на местната културна среда и обществен живот. Нищо не пречи локалните телевизии да имат своя постоянна трибуна по време на фестивала и дори да излъчват документалистиката. Боли ме сърцето като виждам куп качествени филми да са далеч от публичното внимание.
- За медийно партньорство говорим?
- По-точно за телевизионно покритие. Включително и от кабеларките, които са в интернет, защото произтичат от него. А едно телевизионно гласуване ще даде друг ход на филмовите събития във фестивала.
- Какво за тематиката, жанровете и авторите на филмите?
- Страдаме много от филми, фактически репортажи за едно представление, концерт или спектакъл. Обикновено ТВ работници считат, че като филмират един концерт и филмът е готов! Но не е! Филмът е друг жанр, различен от концерта на живо, където дължините и номерата за изпълнения са подчинени на фактори, които много често нямат общо с него. Филмът иска още и малко мейкинг, и “връзки с обществеността”, т.е. с публиката създавани по други, филмови признаци...
- По-конкретно?
- Ето ви пресен пример. Чудесен заснет и монтиран репортаж на чуден детски спектакъл се оказа прекалено дълъг и зле композиран за живата аудитория. Обадих се на авторката – Светла Бъчварова. Помолих за нов монтаж. Направи го и дойде да го види на “голям екран”. След излъчването му сама каза: трябва още да се посъкрати и приближи до живата детска аудитория. Защото усети енергията на детската публика. Предизвикването на тази реакция у децата трябва да бъде провокирано от всеки кадър на филма. Децата се обучават в “екшън среда”, а не с философии. :)
- Е, то и за философията има място в един филм...
- Да, но в другата сцена. С използване на примамката Открита сцена. Имаше и има такива филми. Тях местната публика преглъща все още трудно, но ако се откажем от тези стойности се бухаме директно в чалгата!
- Как се привлича чужда публика?
- С Николай Гяуров. С премиери за велики артисти. И не на последно място – с жива музика.
- Не е ли скъпо?
- Във Велинград наградният фонд може да се увеличава с ваучери за нощувки, но не за едно преспиване. Награди от един уикенд (поне) изглеждат задължителни за отличилите се творци, често на стотици километри от града. А международните филми, одобрени от журито, трябва да вървят задължително с покана към авторите им, които да бъдат настанени поне в рамките на дните на фестивалната проява. Иначе целият този трудоемък и скъпо струващ процес – селектиране, превод и субтитриране на филма, журиране отива нахалост.
- Де да можеше само с осигурени нощувки...
- Е, не става само с трици, но пък една нова инициатива – стрийт музика би била чудесна. В рамките на фестивала млади таланти огласят централната част на Велинград и ще са като магнит за привличане на публика и жива реклама на събитието. Кой млад талант няма да се поблазни да се срещне с публиката, ако получи малката компенсация поне да не си плаща от джоба пребиваването?
- Как оценявате качествата на постъпилите филми??
- Първо и важно, има постоянен филмов наплив към фестивала от страна на българските кинотворци. Това доказва по категоричен начин, че сме намерили своето място в културния афиш на България. Това е истинската стойност, истински ценното, което сме длъжни да запазим и развиваме. Непрестанно се появяват забележителни музикални филми, създавани от независими автори и продуценти. Една по-тясна колаборация с тях, както и с всички участници може да даде много. В това е скрит огромен и неразработен досега потенциал. Срещите ни с автори дръзнали сами, на собствени разноски да дойдат и да присъстват на живо ни даде творческа атмосфера, която веднага даде резултати.
Днес благодарение на дигиталните технологии премонтирането и постпродукцията са по силите на всеки създател на филми. Трябва да се подпомага този процес, защото в него е скрито развитието на филмовите жанрове, а и на самото съдържание. Чакат ни чудеса благодарение на това, че всеки един филм, колкото и да е съвършен, може да бъде коригиран допълнително и то едва ли не в реално време. Повярвайте, живеем във време на свръхдинамични промени, причинени от новата дигитална среда. Трябва да подпомогнем и творческото мислене да бъде синхронизирано с тези динамични промени.
- Излиза, че, едва ли не, един филм и неговият автор, могат да тръгнат към фестивала по един начин, а да пристигнат по друг?
- Май точно така излиза! :) Помислете си каква революция във видеосподелянето настъпи. Трябва да размърдаме творците по пътя им към НВ Публиката!
- И за заключение?
- Местим провеждането на фестивала през септември, а закриването и награждаването на 13-и септември, когато ще отбележим годишнината от рождението на оперната легенда и патрон на фестивала.
- До нови срещи и успех!
- До истински нови срещи и реален успех на Седмия международен фестивал на музикалния филм “Николай Гяуров”, Велинград, 8 – 13 септември 2017 г.