Г-н Клисаров, от 6 месеца се срещате с различни хора и техните проблеми. Бихте ли разказали малко повече за тези срещи? Какви проблеми споделят хората?

  Когато питали първата жена, станала член на иракския парламент, каква е тайната на успеха й, тя отговорила: „Пия си чая без захар“. Журналистът се учудил и пояснението било, че тя се вижда с хората от избирателния си регион и когато влезе в 30 къщи на ден, където всеки й сервира чай, това означава, че трябва да изпие 30 бучки захар на ден. Изводът е, че политиците трябва да се виждат с хората, а не да живеят във виртуален или измислен свят, какъвто наблюдаваме в повечето държави в момента. Ако се върнем към нашата действителност, конкретният отговор на въпроса Ви има две страни: неприятна и обнадеждаваща.
  Неприятната е, че на повечето срещи идват хора над 45-50 години, по-скоро на около 65–75 години. Очевидно в тежко финансово състояние, озлобени от това, че са били излъгани и предадени, агресивни, но само на приказки, т.е. неспособни, когато се наложи, да излязат на протести по улиците и да постигнат промяна. В по-бедните градове, овладени от феодални кметове, предимно на ГЕРБ, тази тенденция е повсеместна. В по-големите градове радостната новина е, че хората не са толкова бедни и една трета от хората са доста по-млади. Няма агресивни въпроси. По-възрастните слушат, а хубавите въпроси се задават от младите.
  Същевременно хората, които идват на подобни срещи, представляват една много малка част от избирателите. Голямата, преобладаващата част, надвишаваща 60%, са тези, които не гласуват. Причината да имаме толкова патриотични партии, е във факта, че хората, които помнят и други реалности на българското политическо поле, непрекъснато се чувстват излъгани и ограбени. И че България е в процес на свободно падане с катастрофални последици. Апропо, всички български партии трябва да са патриотични, всички би трябвало да работят за благото на българската държава и народ, а не идеологията им да е съсредоточена върху патриотичната тема.
  Като заключение, тенденцията 60-70 % от избирателите в България да не гласуват вече на които и да е избори (преди бяха малко предимно на изборите за Европейския парламент), е много проста и ясна: хората не одобряват вида управление, не искат да гласуват за по-малкото зло, защото то все пак е зло и тъй като алтернативи на това управление, като например нашия модел за пряка демокрация, се потискат от масовите медии, много хора не знаят за тази нова истинска възможност за контрол и отзоваване на политиците, от една страна, и за реалното разделение на властите, от друга.

  Как всъщност се зароди идеята за създаването на партия „Пряка Демокрация“?

  Партията бе основана през декември 2005 г. и се казваше „Реформа“. Тогава смятахме, че бидейки по-млади и успешни в бизнеса, ще сме по-добри управленци от очевидно некадърните и крадливи политици, управлявали страната почти 20 години. Но си дадохме сметка, че не са виновни само хората, защото елитите се бяха сменили вече три пъти и не може да не е имало честни хора, които да са искали доброто на България. Попадайки обаче в тази система, те не са имали възможност да направят каквото и да е за България, а виждайки това, са решавали поне да свършат нещо добро за себе си и за своите семейства, поради което на края на мандата си са били намразвани от народа, но пък – с малки изключения – са излизали от политиката приказно богати.
  Затова се фокусирахме върху проблема, който анализирахме и за който заключихме, че е системен. Дадохме си сметка, че представителната демокрация, за която се леят такива славословия, вече е изцяло овладяна от Deep State, тоест е вече непълно непригодна. И че е необходимо обновяване на демократичната идея и преминаването към етап, който представлява завършен модел на демокрацията изобщо.  Ние не виждаме алтернатива на нашата идея, защото нито желаем да се връщаме към системи като олигархията или ефективната монархия, нито искаме да живеем повече във фалшива демокрация, в каквато вече се е превърнала представителната демокрация.
  Така през 2014 г. партията бе прекръстена на партия „Пряка Демокрация“ и в следващите 5 години развихме този модел в платформа и управленческа програма, която обновяваме на всеки две години, като се стремим да инкорпорираме предложенията на нашите членове и симпатизанти, а от друга страна, да реагираме адекватно на промените в световна обстановка и тенденциите на развитие.

  С какво „Пряка демокрация“ се отличава от другите партии в България?

  Най-важното, което трябва да се отбележи, е, че ние не предлагаме някакъв завой или завойче наляво или надясно, не излъчваме псевдопатриотични послания и не се изявяваме като компрадорски настроени привърженици на лишаването на държавата ни от суверенни права и пълномощия, а предлагаме цялостно преобразуване на системата за държавно управление. Моля да се вникне именно в това: преобразуване на системата за държавно управление. И още нещо с ключово значение: предлагаме самопречистваща се система, която да дава на народа възможността той, а не някаква клика, да взема ключовите решения в своето развитие и да изисква от своите избраници да изпълняват обещанията, заради които са били избрани, както и да ги отзовава експедитивно, ако не ги изпълняват или вършат други безобразия.
  Това е нашето отличие.
  За да се запознаят с нашите предложения, всяка първа сряда от месеца през платформата Zoom в интернет отговаряме на въпроси на интересуващите се хора (видеото е публично и се качва в Youtube канала на „Пряка демокрация“).
  Също така каним тези активни хора да се включат на второ ниво на тези виртуални срещи като симпатизанти или членове. Там аз давам отчет за свършеното. Представям задачите и проблемите и евентуалните им решения и всеки участник, симпатизант или член, си дава мнението и предложението. По този начин те стават участници в изграждането на партията и посоката, в която тя се развива.
  Не ми е известна друга партия да се развива по този начин. Ние не сме лидерска партия, а визионерска, развивана по начина, по който току-що обясних.

  А какви са недъзите на представителната демокрация?

  Родилното петно на това, което днес наричаме „представителна демокрация“, е, че то изобщо не е замислено като демокрация. Отците на Просвещението, чиито последователи съставят американската конституция или осъществяват Френската революция, никъде не говорят за демокрация, а за власт на представителите. Думата „демокрация“ не фигурира в Конституцията на САЩ. Тя не се употребява от дейците на Великата френска революция, които говорят за Република, т.е. за елиминиране на абсолютистката монархическа власт и преминаването на държавната власт от монархическите родове към новите елити, съставени от благородници и новобогаташи. Идеята съвсем не е властта да принадлежи на народа, а на тези подменени елити. При това предложенията за избора на представители отново излизат от същите тези елити.
  Новата система е голяма крачка напред и се дължи на новите идеи за ценността на индивида и естественото равенство между хората. Основното нейно правило гласи, че всички длъжности в държавата са мандатни и изборни. Това правило стъпва върху изведената от дейците на западноевропейското Просвещение аксиома, че Суверен вече би трябвало да се нарича цялото гражданство, а не монархът, и че властта произлиза именно от този Суверен. Но названието „демокрация“ съвсем не е адекватно за тази система, получила своето име през 30-те години на ХІХ в. заради блестящия труд на френския философ и мислител Алексис дьо Токвил „За демокрацията в Америка“, в който той, макар и съвсем не привърженик на демокрацията, сравнява американската политическа система с тази в Древна Атина. Привлекателността на термина „демокрация“ и възхищението към Античността на интелектуалците през онази епоха допринасят той бързо да се разпространи и да се превърне в символ на съвременната епоха. Но и успешно да прикрие същината на политическите системи, прилагани в голяма част от страните по света.
  Така постепенно се стига дотам, че днес в световен мащаб господстващата система за държавно управление е разновидност на демокрацията, наречена „представителна демокрация”.
  Системата присъства навсякъде в страните с демократично управление (без Швейцария) и навсякъде проявява малко (но изключително съществени) свои иманентни недостатъци:
  1.    Излъченото политическо тяло на представителите се откъсва от тялото на Суверена и започва да води свой живот, понякога в пълно противоречие с интересите на излъчилите го, които нямат никакви права и възможности да му въздействат, независимо дали избраниците му работят в интерес на народа или в интерес на своята партия, на други групи и котерии, или в свой личен интерес. В българския случай имаме най-лошия вариант на представителна демокрация, при който всички механизми на властта са обсебени от управленската камарила и Суверенът, каквото и да прави, няма никакъв избор.
  2.    По принцип представителната демокрация не предлага обществен механизъм, по  който избирателите да овластят идеалния кандидат. Никога не е възможно обещанията на кандидатите да съвпаднат 100% с желанията на избирателите. Обикновено това съвпадение рядко надхвърля 50-60% и в най-често срещаните случаи гласуващите избират част от кандидатите по-скоро по симпатии и други странични критерии. След това обаче, когато избраниците им вършат неща, с които те не са съгласни, избирателите нямат механизъм да им повлияят и прекратят техните своеволия.
  3.    Независимостта на трите основни вида власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) не е осигурена, защото те се избират една друга. Още по-малко пък са в състояние да упражняват взаимен контрол, както гласи общоизвестното правило за трите власти „власт власт възпира“. Първо, не е ясно защо властите трябва да се възпират една друга, а не да си сътрудничат и подпомагат. И второ, да си обект на контрол от равнопоставен на теб субект, е логически нонсенс. Няма как независими една от друга структури да осъществяват контрол една над друга. Това може да направи само онова гражданско тяло, от което произтича властта. А това, както посочихме и както пише във всяка модерна конституция, е Суверенът (сиреч цялото гражданство с избирателни права). На практика трите вида власти почти навсякъде са едно цяло, което е подчинено на партиите и зависи пряко от решенията на партийните централи и партийните вождове. Така че имаме вариант на скрита партокрация. А какво се крие зад партокрацията, никога не можем да знаем. Там действат потайни сили, защитаващи свои интереси.
  4.    При представителната демокрация Суверенът по принцип прави еднократен избор на свои представители и с това се изчерпват неговите възможности за политическо въздействие. Той не може да взема политически решения, да дава насоки в политиката както в най-общ план, така и в отделните сектори, не може да се произнася нито по конкретни казуси, нито по стратегически и дългосрочни политики.
  Тъй като никой не може да предвиди бъдещето, по време на мандата се случват редица събития, които не са били предмет на обсъждане по време на изборната кампания. Поради тази причина избраниците имат пълната свобода да реагират така, както си искат, без да се допитват до своите избиратели, защото механизъм за допитване не съществува. В резултат от всичко това нерядко става така, че избирателите в по-голямата си част искат едно, а избраниците им вършат точно обратното. И никой не може да направи нищо срещу подобно поведение.
  Всъщност, ние не смятаме, че представителната демокрация е истинска демокрация. За нас тя е прикрита олигархия, управлявана иззад кулисите от онова политическо тяло, което напоследък масово се нарича „дълбока държава“ (Deep State). А истинската демокрация ще е онова, което ние желаем да внедрим. Адекватното название на съвременната политическа система, разпространена в развития свят, би трябвало да е „криптоолигархия с елементи на демокрация“.

  Как може да се повиши избирателната активност?

  Пряката демокрация е информираност и действие. Ние сме си свършили нашата работа и предлагаме както на българското общество, така и на другите народи политическа алтернатива, защото нашата платформа е преведена на английски език и дава възможност на всеки да се възползва от нашите идеи. Регистрирали сме партия, от около 6 години се явяваме редовно на избори и е въпрос на време повече хора да разберат за нас и да ни гласуват доверие. Стараем се редовно да информираме обществеността за процесите, протичащи по света и у нас, чрез интервюта, статии, документи, поместени както на нашия сайт, така и на престижни информационни интернет-ресурси. Ние вярваме в бавната еволюция, а не в спешни и мимолетни спасителни операции, а още по-малко в революции.
  Редовно интелигентни и образовани хора се оплакват и твърдят, че няма за кого да се гласува. Нямат доверие в сегашните управляващи партии, но не дават гласа си за други, засега по-малки партии, за да не би да са гласували напразно. Мнозина изобщо се отказват от гласуване, с което само улесняват сегашните компрадорски, крадливи и некадърни партии да утвърждават властта си. Същевременно с явяването на поредните „спасители“ – все политически проекти на международни тинк-танкове или на българското задкулисие (а често и на двете в удивителна симбиоза) – зажаднелите за някаква алтернатива хора гласуват за тях, а после горчиво се разкайват и анатемосват измамниците, след което застиват в очакване на нови такива.

  Какво е Вашето мнение за новите промени в Конституцията?

  Необмислени, дори доста глуповати. Това се вижда от проблемите около избора на служебен премиер. Също така не е ясно с какво се осъществява правна реформа, ако изборът на съдии и прокурори отново е крайно политизиран и зависи от парламента. Очевидно те са и в интерес на външни сили, понеже се позволява допълнително отнемане на суверенитет. Всъщност промените не решават проблемите, а ги доусложняват. Единствената част, която е демократична и правилна, е двойното гражданство, тъй като между 2 и 3 милиона българи живеят в чужбина. За да можем да върнем поне една трета в България, ние трябва да създадем условия за това завръщане. Назряла е необходимостта от създаване на нови закони за емиграция и имиграция, които да позволяват лесно движение на хората и потенциалното завръщане на желаещите в своята Родина. За злите езици на патриотичните формации трябва да поясня, че наистина формулировката в конституцията е много обща и позволява родени в чужда държава и придобили българско гражданство като второ такова възможността да участват в народното събрание и управлението на държавата. А подобно явление не би трябвало да съществува.

  Как можем да излекуваме българското здравеопазване?

  Препоръчвам за хората, които се интересуват от този проблем, да прочетат  платформата ни. Там най-обширните и важни раздели са за здравеопазване и образование.
  Накратко: ще закрием здравната каса и парите за здраве ще се управляват от дирекция от министерството на финансите. Здравните осигуровки ще бъдат премахнати като такива и ще бъдат заменени с 5% увеличение на ДДС. Подчертавам, не увеличаваме ДДС, а чрез него събираме парите за здраве. По този начин всички ще участват във финансирането на здравната система и няма да имаме проблема с бедните хора, които не плащат здравни осигуровки, да бъдат лишавани от здравни услуги, които им се полагат безплатно по конституция. Парите за здраве ще влизат само в държавни и общински болници. Така на практика търговската дейност ще бъде оставена на частни болници, които да се финансират  от хора с възможности и през частни застрахователни компании. Голямо внимание е обърнато върху превенцията и следболничното лечение. Предвиждаме да възстановим веригите санаториуми, да се върнат лекарските кабинета в училищата и зъболекарските услуги да са 100 % покрити от здравния бюджет. Разработили сме система, при която здравните услуги да бъдат еднакви по качество и експедитивност на територията на цялата страна, а не само в София и най-големите градове.

  Доста от селата в България са обезлюдени. Каква е Вашата визия за възраждането на българското село?

  Вие искате в едно интервю да ви преразкажа платформата. Ние имаме както икономически програми, така и социални, и на първо място стратегически. За първите 4 години възнамеряваме да изградим наново 70 села за по 500 души, които да се занимават с животновъдство, земеделие и аквакултури. Селата ще са с еднофамилни нови къщи и големи дворове, нова инфраструктура, училища, детски градини, оборудвани лекарски и зъболекарски кабинети, гаражи за селскостопанската техника и складове и цехове за преработка на продукцията. Семействата, които ще живеят в тези села, ще плащат минимален наем 10-15% от една работна заплата и ако останат в този сектор 20 години, държавата ще им предава в собственост имота. Смятаме, че само в такава обстановка може да имаме ръст на раждаемостта и съживяване на обезлюдените региони. Шансът от 3-4 деца едно да остане и да продължи да работи в тази сфера е голям. Предлагаме по-висок стандарт и качество на живот в тези села, отколкото в големите градове. Това решава децентрализирането на големите градове, започва реална борба с демографската криза, осигурява на населението чиста храна и създава ново перо в държавния бюджет – свръхпродукцията да се продава извън България. Но за детайли пак препоръчвам хората да се запознаят с платформата ни.
https://www.directdemocracy.bg/wp-content/uploads/2023/03/Платформа-на-партия-Пряка-Демокрация.pdf

  Кой ще бъде най-успешният път за България в бъдеще?

  През избори да се гласува за „Пряка Демокрация“. От парламентарната трибуна ние ще се постараем да разясним на хората какво е пряката демокрация и какви биха могли да бъдат решенията на всеки един възникнал проблем. С нарастването на осведомеността да стигнем дотам, че да можем един ден да свикаме последно Велико народно събрание с един-единствен мандат – влизане в режим на „Пряка Демокрация“. Убедени сме, че след непродължителен период на нагаждане към новите правила хората бързо ще се ориентират как да вземат правилните и наложителни решения. Защото те ще зависят от тях. И едва ли ще са ни необходими повече от 2 мандата от по 4 години, в които да докажем предимствата на нашия модел. За да предадем държавата на следващите поколения в добро състояние и с тенденция към адекватно развитие.  

  Вашето послание към българските гласоподаватели?

  Бихме искали българските граждани да се осведомят за нашите идеи. Непрекъснато се сблъскваме с факта, че те все още не са достигнали до мнозинството от тях. И още нещо: да не бързат да ги обявят за утопия, както понякога се случва. Просто да преценят дали целият регрес на съвремието, за който говори едва ли не всеки, не се дължи именно на недостатъци в системата. И ако това е така, да подкрепят промени в нея. Възможността, която имаме в настоящия исторически момент, да се откъснем от задушаващото опекунство на световните сили и да се развиваме като богата и просперираща държава, не трябва да бъде пропусната. Която държава първа приложи Пряката демокрация, представляваща висшата и завършена форма на демокрацията, ще бъде една от водещите страни в света.