Журналистът Георги Тошев е познат като водещ на предаването “Другата България” по телевизия Би Ти Ви. В продължение на 10 години той работи във в-к “24 часа”. |
- С какво се занимаваше преди да започнеш работа по предаването “Другата България”?
- Преди поканата от Агенция “Прима” да работим съвместно по проекта “Другата България” бях повече пишещ журналист. Около 10 години работих във в-к ”24 часа”, като накрая бях завеждащ отдел “Култура”. След това бях сред хората, които създадоха в-к “Дневник”. Изобщо ми върви да бъда там, където нещо ново се случва. Така беше и със списание “Едно”. Преди това бях част от екипа, възстановил сп. ЛИК.
Харесва ми да съм в компания, която поема риска да стартира и наложи един нов проект. Много по-лесно е да се включиш в отбор, когато първоначалната трудна работа е вече отхвърлена. Разбира се, зад гърба си имам няколко тв предавания – като сценарист и редактор в БНТ на документални филми и около 30 видеклипа като режисьор.
- Имало ли е случай, в който да не одобряваш мотивите на българи, напуснали страната си, за да живеят в чужбина?
- Не, проектът ме възпита да бъда толерантен към всеки човешки мотив. Смятам че изборът на човек да живее на едно или друго място е много личен. Аз уважавам свободата на всеки да постъпва така, както смята за добре. Имало е аргументи, които не мога да приема, но това не означава, че като журналист съм длъжен да ги коментирам или да им опонирам. Важно е да приемаме хората с техните желания, заблуди, разочарования.
- Коя е най-голямата трудност, с която се е сблъсквал екипът ви при работа по “Другата България”?
- Липсата на време. Работата по един такъв проект е изключително отговорна, сложна и трудна. Имам късмет, че работя с любопитни и организирани хора, защото в противен случай хаосът би бил страхотен. Проучването, избирането и влизането в контакт с наши сънародници, организирането на пътуванията, монтажът и композирането на предаванията изискват страхотна концентрация и добре работеща структура. Екипът на предаването е малък, но всички в Агенция “Прима” помагат, за да върви работата.
- За тези пет години колко кътчета по света успя да обиколиш?
- Кътчетата са ужасно много, страните официално - 90. Оценявам шансът, който ми е даден!
- Има ли място, на което мечтаеш да отидеш, но все още не си имал тази възможност?
- Има много места, където все още съм любопитен да отида. Ще призная обаче, че вече не правя планове, не фантазирам. Намирам хора, които ме интересуват и отивам при тях. За мен е важно предаването да бъде интересно за тези, които го гледат. Искам да събера още късчета живот на наши сънародници. А иначе Австралия, Япония, Китай и някои малки тихоокеански острови продължават да ме изкушават.
- Остава ли ти време за близките хора, все пак изключително много пътуваш?
- Всяко сериозно начинание изисква известни жертви. Проектът “Другата България” е важен за мен, но не само като за човек, който много пътува. Този проект ми даде друг поглед към света, към всичко, което се случва в България днес. Този проект ме променя и е важен за мен, защото ми показва пътя, който трябва да извървя. Надявам се догодина да имам повечко време за най-близките, за моята съпруга и дете.
- Коя всъщност е “Другата България”?
- “Другата България” е чувството за принадлежност към едно място, което наричаме родина. Това е нещо много лично и определящо, което остава завинаги.
- За какво мечтаеш?
- За прости неща - да гледам всичките филми на любимия ми режисьор Бергман, да си направя таратор, да са живи и здрави хората, които обичам, да се запознавам с нови хора, да пътувам.
- Какво най-много ти е пречило и помагало в живота?
- Пречат ми емоциите понякога. Аз съм емоционален човек, но вече не се срамувам от това. Убедих се, че бъдещето принадлежи на чувствителните хора. Емоциите ми помагат да правя бърз контакт. Щастлив съм, че почти всички герои на поредицата ми пишат или като се върнат имат желание да се видим. Това е важно за мен, защото е комплимент, че са ме допуснали близо до себе си.
- Кое място в България ти харесва най-много?
- Мелник, Галата, Дълбока - места, които носят една дискретна атмосфера.
- Амбициозен ли си?
- Не бих казал, по-скоро съм последователен и работлив. Това последното не съм го вярвал. За мен е важно да съм запален от една идея. Знам, че няма начин да не я осъществя.
- Кои са трите най-важни неща в живота ти?
- Здравето, семейството, приятелите.
- Имаш ли девиз?
- Не, но често си мисля, че след 20-годишнината всичко е въпрос на волеви усилия. Повтарям си го.
прочитания: 6912