В интервю за "Обектив" водещият на популярното тв предаване "Чай" Драго Драганов споделя повече за любовта си към цирка, отношението си към музиката и бъдещето на предаването. |
Нестандартен подарък направи сам на себе си водещият на "Чай" Драгомир Драганов за личния си рожден ден и за 6-тата година на предаването му. На 22 януари, когато е роден, известният телевизионен журналист ще бъде в Монте Карло, където ще изгледа празнично представление в рамките на местния международен цирков фестивал.
За 6 години в БНТ "Чай" имаше 263 предавания, над 2000 гости, повече от 1500 репортажа и много неща, направени за първи път в ефир: първата сватба в телевизионно предаване, първото предаване директно от всички студия на БНТ едновременно, първото предаване съвместно с друга телевизия, ефири от морския бряг до над 2000 м. надморска височина...
- Твоето предаване "Чай" съвсем скоро имаше юбилей - 6 години на тв екран! Малко или много е за теб това време?
- На фона на случващото се в ефира през последните 6-7 години присъствието ни е наистина забележително, защото много предавания се появиха и много звезди изгряха шумно и с блясък, след което безшумно и безславно потънаха в небитието. Това не означава, че се опитваме да оцеляваме или да вегетираме, просто си вършим работата и продължаваме да се надяваме, че има още път пред нас. Развиваме се. Смятам, че се развиваме.
- Сподели свои впечатления от някои от най-интересните гости, участвали в предаването.
- За тези години са минали над 1500 гости и още толкова сме заснели в репортажи. Не бих могъл да отделя, когото и да било. Елитът на нацията, напълно неизвестни хора в един много странен калейдоскоп се преплитат и продължават да се преплитат. И може би в това е успехът на предаването ни. Какво ли не сме правили в студиото? И какво ли още има да правим?
- В какво се крие тайната на оригиналността?
- Смятам, че няма тайна за оригиналността, защото човек или я носи в себе си, или не. Колкото или да се напъват екипи от сценаристи да създадат оригинален и неповторим образ на някого, ако той самият не е различен от останалите, няма да се запомни присъствието му на екрана, няма да впечатли зрителите по никакъв начин.
- Освен като водещ, ти често се изявяваш и като изпълнител. С какво те привлича сцената?
- Честно казано, музикалната сцена за мен в самото начало беше едно 100%-во предизвикателство. Никога не съм имал амбиции за кариера на музикалната сцена. Нямам ги и сега. Продължавам да гледам на певческите си изяви като на хоби и наистина не мога да си обясня агресията, с която някои хора коментират не качествата ми на изпълнител, а едва ли не правото ми да излизам на сцената и като певец. Смятам, че това е проблем на изключителната им завист. Обръщам гръб на тези неща.
- Ако трябваше да избираш, какво би предпочел - да си водещ или певец?
- Никога не бих се двоумил дали да остана телевизионен водещ или да избера кариера на певец. Никога не бих загърбил телевизията, никога.
- Кой е най-важният принцип в живота ти?
- Да бъда такъв, какъвто съм. Да съм верен на себе си, на собственото си "аз", на вътрешния си глас. Безкрайно много съвети приемам, вслушвам се в приятелски критични и не чак дотам забележки, но съм верен на себе си. Това е най-важният принцип в живота ми.
- Какво означава да бъдеш "шоумен" и смяташ ли се за такъв?
- Много се спекулира с използването на тази дума. С нея като че ли се окачествяват всички хора, които в публичното пространство имат малко по-различен от скования образ на водещия на новини. Шоуменът е човек, който създава настроение, който всъщност може да превърне всяко едно събитие в запомнящо се шоу, да внесе част от собственото си и част от неподражаемия си чар в онова, което стига до публиката. Да, в някои ситуации определено се смятам за шоумен, защото с това си вадя хляба. За никого не е тайна, че основните си доходи аз получавам като водещ на събития, на мероприятия извън телевизията.
- Преди няколко седмици посети Монте Карло. Разкажи ни повече за гостуването си там, за цирковия фестивал, който посети.
- О, мога да говоря с часове! Едва ли ще ни стигне мястото. Невероятно събитие. Тридесети юбилеен фестивал, който тази година нямаше конкурсен характер. Беше събрал само победителите от различните издания на фестивала. Когато всичко свърши, си казах: "Ако никога не отида повече на цирк, това ще ми е достатъчно!" Ще ми държи влага за цял живот. Защото аз наистина видях най-доброто от най-доброто, създадено в цирковото изкуство за последните 30 години.
- Има ли нещо, което и до ден-днешен не може да простиш?
-Това, че отказах на Би Ти Ви доста примамливото предложение да отида на работа там. Това беше първата година, след като бяхме започнали "Чай". Все още имахме много надежди за много неща, които да се случат с нас в предаването. Съжалявам не за друго, а защото съм напълно убеден, че отношението към екипа и към дълголетието на предаването щеше да бъде различно от това, което е днес.
- Как всъщност се озова за първи път пред камерата? Какво те тласна към професиата на водещия?
- Към професията на водещ аз не съм се стремил. Озовах се съвсем случайно на конкурс в телевизията преди 14 години. И всъщност толкова време си повтарям, че водещ не е професия. Водещ е ситуация, в която един професионален телевизионер попада за известен период от време. За мен професия е професията на репортера. Аз смятам, че за годините, прекарани в новините, съм успял да я овладея. Нямам никакви притеснения, че един ден мога отново да се завърна там. Мисля, че всеки добър репортер има качествата за телевизионен водещ.
- Какво ново ти предстои през тази година? Издай някоя тайна около новите предавания на "Чай".
- В нашата телевизия да правиш планове е чиста проба загуба на време. Защото плановете ги прави някой друг и просто те уведомява за решенията си. Имаме желание от година време да променим декора и въобще доста неща, случващи се в предаването.
- Кого не би поканил в предаването си?
- За съжаление, разбирам това постфактум, след като вече съм дал трибуна на този или онзи, който в никакъв случай не е трябвало да прекрачва прага на студиото ни. Казвал съм си, че не бих поканил посредствеността, а много пъти сме й давали шанс за изява. Агресията - а тя е присъствала за огромно мое съжаление. Нетолерантността - промъквала се е дори и тя. Така че не искам да казвам големи думи.
- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си само и единствено да съм жив и здрав.
прочитания: 7454