We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Коя е любимата ви фентъзи поредица?

Властелинът на пръстените
Тъмната кула
Землемория
Песен за огън и лед
Вещерът
Конан Варварина

 
   Резултати

ВРЕМЕТО

ВАЛУТИ
Konsultkantora_new
Раши: В България ако се усмихнеш на някой, той те мисли за откачалка
 
05 Май, 2005
Раши: В България ако се усмихнеш на някой, той те мисли за откачалкаИрина Първанова, позната като Раши от забавното предаване “Без думи” по Би Ти Ви, е родена в София. Завършила е Музикалната академия “Панчо Владигеров”.

- Разкажи ни нещо повече за себе си.

  - През месец май 2004 г. завърших НАТФИЗ. Преди това съм завършила музикално училище и Консерваторията. Първоначално свирех само на пиано, по-късно и на арфа, даже се дипломирах с арфата. Занимавах се  най-напред професионално с музика, но постепенно разбрах, че сцената много ме привлича и кандидатствах в НАТФИЗ.

- Участва ли вече в представления?

- Да, за да се дипломираш през четвъртата година е задължително да играеш в учебния театър в дипломните представления. Преди това имам и някои режисьорски опити. На студентски фестивали също съм играла в пиеси, последното ни представление беше в Мексико.

- Комедийни роли ли ти възлагат?

  - Аз винаги съм се възприемала като смешна, майтапи да стават! Само че първите  роли, които изиграх, бяха все драматични. Комедийни роли също съм играла. В постановката “Чайка” ми е любимата роля, тази на Нина Заречина. Правихме един откъс за фестивал в Румъния от този спектакъл. Получи се много добре, хората много ме харесаха. Представлението е изключително драматично, няма нищо смешно в него.

- Как стана водеща на предаването “Без думи” по телевизия Би Ти Ви?

- Съвсем случайно. Един мой състудент ми каза, че се провежда кастинг за нови лица, водещи в Би Ти Ви. Отидох да се пробвам. Имаше адски много хора и различни кастинги в различни дни. Аз тогава кандидатствах за водеща на “Българския топ 100”. Робин Кафалиеф от “Най-смешните животни и хора на планетата” ми се обади, че желае да опитаме да водя негов нов проект. Той беше одобрен и така стартира предаването “Без думи”. Всичко стана абсолютно случайно, просто имах късмет.

- Трудно ли беше да застанеш пред камера?

- Не мога да кажа, че беше лесно. Никога преди това не се бях занимавала с телевизия. Когато започнах да работя в Би Ти Ви, бях втори курс, но на сцена е друго. Там виждаш реакцията на хората, докато играеш и можеш да се коригираш.  В телевизията заставаш пред една камера, чуваш гласове от апаратната, някой ти движи текста, не виждаш оператора. Съвсем различно е!

- Весела и лъчезарна ли е Раши извън студиото?

- 50 % да, а останалите - не. Когато всички около мен са мрачни, аз съм най-веселият човек на света. Ако обаче всички са весели, аз съм мрачна. Все съм наопаки. Аз съм и голям песимист, винаги до последния момент си мисля, че нищо няма да се получи, всичко ще се провали, но все пак нещата се оправят.

- Обичаш ли да правиш номера на хората?

- Преди “Без думи” може би несъзнателно съм правила номера и то не много често. Обаче напоследък предаването явно започна да живее в мен и все повече взех да правя номера. Скоро седях с братовчедка ми в заведение и похапвахме. Мен нещо ме прихвана и започнах да говоря всякакви гадости, кървища разни и все неща, които не са за маса. Успях да разваля апетита на жени от съседната маса и те възмутено ме помолиха да престана да говоря.

- Динамично ли е ежедневието ти?

- Обичам да е динамично около мен, това са най-хубавите ми дни и тогава съм в добро настроение. Ако съм хвърчала нагоре-надолу цял ден, вечерта съм щастлива. Ако обаче нищо особено не съм направила, не съм се видяла с някой интересен човек през деня, тогава направо полудявам. Не съм човек, който може да стои на едно място.

- Мечтаеш ли за нещо извън телевизията?

- Много си харесвам работата в Би Ти Ви, но тя не може да продължи до безкрай. Обичам театъра, надявам се да се занимавам повече с него. Мечтата ми е да играя на театрална сцена, както и да се снимам в киното.

- Какво те впечатли на фестивала в Мексико, който посети?

- Впечатлиха ме хората. Те са прекрасни, отворени, направо чудесни! Почувствах се много добре от общуването с  тях, сигурно мексиканска кръв тече във вените ми. В Мексико хората вървят по улиците, усмихват се един на друг и си  кимат. В България ако се усмихнеш на някой, той те мисли за откачалка.

“Бъди упорит и не се отказвай от мечтите си!”- От какво се възмущаваш най-много?

- Най-вече от това, че няма справедливост. Вече почти всеки кастинг е уреден и няма шанс за прохождащите актьори. Може да си страшно добър актьор и да нямаш шанса да го покажеш. Яд ме е за талантливите млади хора, а има много такива в България.

- Какво успя да съхраниш от детските си години?

- Лъчезарната си усмивка съм запазила до ден днешен!

- Имаш ли любима мисъл?

- “Бъди упорит и не се отказвай от мечтите си!”

прочитания: 6987

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info