Сарбаканът, или “смъртоносната тръба”, се използва най-широко в Южна Америка и Малайзия. Там той е известен още като “сумпитан”. На английски език оръжието е познато като “blowgun”, а на руски – “духовое ружье”.

Сарбаканът представлява обикновена дървена тръба, от която чрез издухване с уста се изстрелва малка стрела или шип. Предполага се, че това смъртоносно оръжие се радва на голяма популярност още в далечното минало, десетилетия преди появата на лъка и стрелите. Сарбаканът е познат в Малайзия и Индонезия, остров Цейлон, Бенгалия и Япония.

Сарбаканът се изработва най-често от кухо тръстиково стебло, обвито с гъвкави растителни влакна (дървесно лико или жилава трева). Оръжието има различна дължина, която в Малайзия достига до 2,5 м., а при американските индианци дори до 4 м. Далекобойността на сарбакана в ръцете на опитен боец е от порядъка на 40 м. В Южна Америка на оръжието се поставят “мерник” и “мушка”, изработени от орехова черупка и зъбите на гризача агути, които се прикрепват със смола към тръбата.

Малките стрели, издухвани през сарбакана, нямат голяма пробивна сила и не могат да нанесат сериозна рана. Основният им поразяващ ефект се дължи на силната отрова, с която са намазани. В Америка се употребява отровата на някои видове тропически жаби, които умъртвяват човек за 10 минути.