Животът на нашите предци представлявал постоянна борба за оцеляване и то не само заради търсенето на храна - съществувала и постоянна физическа заплаха от диви животни или враждебни племена. В тези ситуации инстинктът за самосъхранение се намирал в постоянна схватка със смъртта.

Инстинктите, които ни спасяват в рискови ситуации, са могъщи, затова е трудно да бъдат съзнателно преодолени. По този начин например се обяснява страхът на повечето от нас от паяци и змии. Той ни е завещание от времето, когато тези същества представлявали огромна заплаха за хората.

Страхът е толкова важен за оцеляването ни, че прави почти невъзможното. Тялото ни започва да реагира на заплахата преди да сме осъзнали каква може да е тя, защото в праисторическите времена пред лицето на опасността дори части от секундата се оказвали решаващи.