Публиката ще го запомни с многобройните му комедийни и драматични роли на театрална сцена, в киното и телевизията.

Калата е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След като отбива военната си служба, Георги се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Стефан Сърчаджиев са Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и играта му в “Буря” на Островски, изпълнена с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма “Утро над родината” (1951) – в ролята на циганчето Сали. След това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в “Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция “Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990) и мн. др.

През 1990 г. режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Продукцията става и един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. след многото други призове и отличия, Калоянчев получава Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

През 1999 г. излезе книгата на Георги Калоянчев с мемоари "Жив съм! Ваш съм!" - заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в “Г-н Балкански”.