Началото на църковното честване на Кирил и Методий през месец май тъне дълбоко във вековете. В стари жития и други старобългарски ръкописи намираме данни, че денят на Светите братя е празнуван още в ХІ-ти век. Той е отбелязван от нашата църква до падането на България под турско иго. Възвърнат е преди 140 години, когато през 1863 г. се изпълват 1000 години от създаването на азбуката.

През 1851 г. за първи път у нас, в Пловдив, се празнува Денят на Кирил и Методий, отначало като училищен, а по-късно като народен празник на българската просвета и култура.

В България 24 май е обявен за официален празник в чест на светите братя. В този Ден на българската просвета и култура и славянската писменост празнуват учащите се и целият народ. 24 май се посреща с празнично украсени с цветя и знамена училища.

Празникът на Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, организирани на 11 май.

В различни епохи нашият народ винаги е намирал начин да изрази почитта си и възхвала на онези свои чеда, които са белязали неговата история с делата си. Но и в българската история има дела, които не се побират в рамките на една епоха и дори на един народ. Такова е делото на светите братя Кирил и Методий.