снимки: Обектив  

  София получи своята доза истински хеви метъл! На 29 август “Vidas Art Arena” се превърна във владение на “Judas Priest” – групата, която повече от пет десетилетия е сред архитектите на жанра. От “British Steel” и “Painkiller” до “Invincible Shield” британците изковаха звука, визията и митологията на хеви метъла, а фронтменът Роб Халфорд се превърна в един от най-разпознаваемите гласове в тежката музика. Зад софийската дата стоеше компанията “Fest Team”, която за пореден път постави България на картата на големите европейски рок и метъл турнета. А на сцената “Judas Priest” доказаха, че наследството им не принадлежи само на миналото. 

  Преди британските законодатели сцената превзеха “Jelusick”. Хърватите, предвождани от Dino Jelusić, излязоха с енергията на група, която няма никакво намерение да се държи като “подгряваща”. С “Jaws of Life”, “Died” и “Groove Central” те наложиха плътен, модерен звук, а Jelusić показа защо името му все по-често се появява в разговорите за силните вокалисти на новото поколение. “Power to the People” и “Fly High Again” продължиха атаката, в която хард рокът, прогресивните елементи и класическият метъл се срещнаха без излишна поза. И докато обичайният специален гост често остава в сянката на хедлайнера, “Jelusick” направиха обратното – използваха сцената, за да оставят собствен отпечатък. Тяхното участие беше точният тип пролог за вечер, която тепърва щеше да стане много по-шумна. 

  “Judas Priest” излязоха пред публиката под съпровода на класическото парче “War Pigs” на “Black Sabbath”, докато от гигантските колони звучеше гласът на вече покойния Ози Озбърн. Началото на композицията “Faithkeepers” даде експлозивен старт на концерта, преди класиките “You’ve Got Another Thing Comin’”, “Metal Gods” и “Breaking the Law” да превърнат “Vidas Art Arena” в катедрала на многохиляден хор. Но “Priest” не разчитаха единствено на “сигурни попадения”. “The Ripper” беше сред големите изненади в сетлиста – песен от “Sad Wings of Destiny”, която от много години не беше изпълнявана на живо. Последва “The Sentinel”, любим химн на поколения почитатели на творчеството на “проповедниците”.

  След края на песента се наложи шоуто да бъде прекъснато поради гръмотевична буря. Паузата продължи около 20 минути, след което “Judas” се завърнаха на сцената.   

  “Desert Plains”, “Steeler” и “Delivering the Goods” върнаха групата към различни етапи от кариерата ѝ, като особено “Steeler” носеше суровото звучене на ранните години. “Turbo Lover” донесе носталгични нотки от 80-те, а “Lightning Strike” и “Panic Attack” показаха, че новите песни стоят убедително редом до златните хитове. Концертът разкриваше различните лица на “Judas Priest” – от агресивната енергия в първите албуми до по-мелодичните песни и модерния облик на групата.

  Роб Халфорд навърши 75 години само преди няколко дни, но на сцената продължава да бъде същият фронтмен, когото публиката помни от първото гостуване на “Judas Priest” в България преди повече от 20 години. Енергията му е все така впечатляваща, а гласът – мощен и разпознаваем. Кулминацията дойде с “Painkiller” – песен, която и днес звучи яростно и безпощадно, а изпълнението на Роб Халфорд показа, че годините не са успели да отнемат нито от гласа, нито от енергията му. “Victim of Changes”, “The Hellion”, “Electric Eye” и “Hell Bent for Leather” прозвучаха с онази сила, която превърна тези песни в емблеми на хеви метъла, а по-младите фенове получиха възможност да видят на живо защо името Халфорд продължава да има такова значение за жанра. Разбира се, не липсваше и запазената марка на Роб Халфорд - звездната му поява на сцената, възседнал яркочервен мотор “Харли Дейвидсън”.

  Половин век след началото на кариерата си “Judas Priest” продължават да бъдат не част от историята, а активна сила в хеви метъла – с нова музика, световни турнета и сцена, на която Халфорд остава на висота. София отдавна е сред познатите дестинации на британците, а поредното им завръщане потвърди, че връзката им с българската публика не е еднократна спирка от поредно турне. “Judas Priest” доказаха, че все още имат какво да кажат – и очевидно имат желание да продължат да го казват и занапред. The Priest Will Be Back!