 “Вратата Рашомон” - странна, страшна, ужасяваща история. История за изнасилване и убийство. История, разказана по четири различни начина. Наглед проста, но всъщност изключително сложна. История за лъжи... |
източник: Киноманите
автор: Виктор Симеонов
Дванадесети век. Япония. Странна, страшна, ужасяваща история. История за изнасилване и убийство. История, разказана по четири различни начина. Наглед проста, но всъщност изключително сложна. История за лъжи и суета. История, която може да те накара окончателно да изгубиш вяра в човека.“Хората не са способни да бъдат честни със себе си. Те не могат да говорят за себе си без украсявяне.” Така режисьорът Акира Курасава обяснява филма в своята автобиография.
Създаден през 1950 г., “Вратата Рашомон” с неповторимия си художествен език е етапен филм в историята на киното. Сюжетната структура е крайно усложнена, с много ретроспекции и ретардации. Творбата представлява трудно, почти непреодолимо интелектуално и естетическо предизвикателство. Поставят се универсални, същностни въпроси. Авторите залагат почти изцяло на визуалното внушение. Трайното въздействие върху зрителя се крие в удивителната игра със светлината и сянката, в честото използване на “субективна” камера, в крупните планове на лицата на главните герои, в забележителната актьорска игра.
Хората вършат лоши, отвратителни неща, а после ги представят в благородна светлина. Защото сме слаби...
Може ли човек да бъде толкова грешен? Има ли някой, който действително да е добър? Вероятно добротата е просто измислица, преструвка...
Може би е човешко е да се лъже. Човешко е да се греши. Ако не си насилник, егоист, лицемер, ако не мамиш себи си, не можеш да оцелееш....
Кой си ти, за да съдиш? Можеш ли да разбереш нещата, които хората вършат?..
И все пак, ако хората не си вярват един на друг, този свят спокойно може да е адът...
Създаден през 1950 г., “Вратата Рашомон” с неповторимия си художествен език е етапен филм в историята на киното. Сюжетната структура е крайно усложнена, с много ретроспекции и ретардации. Творбата представлява трудно, почти непреодолимо интелектуално и естетическо предизвикателство. Поставят се универсални, същностни въпроси. Авторите залагат почти изцяло на визуалното внушение. Трайното въздействие върху зрителя се крие в удивителната игра със светлината и сянката, в честото използване на “субективна” камера, в крупните планове на лицата на главните герои, в забележителната актьорска игра.прочитания: 2004
