Любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край напомнят за древна поема за любовта и смъртта. Мина остава като един блян за поета, като едно поетично видение, което той не смее да приземи.

на снимката: Елена Петрова и Иван Радоев

Четвърт век от създаването на първия частен театър “Диалог” ще отбележи на 3 юни режисьорът Бойко Илиев с представлението “Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла”. Режисьорът ще отпразнува юбилея на сцената на “Сълза и смях” в компанията на актьорите Иван Радоев, Елена Петрова и Мариела Тупалова.   

През есента на 1988 г. група актьори от ДТ “А. Страшимиров” – гр. Пазарджик, под ръководството на Бойко Илиев, създават два спектакъла: “Последната нощ на Сократ” от Стефан Цанев и “Стриптийз в открито море” от Сл. Мрожек, с което поставят началото на театър “Диалог”. Официална рождена дата на театъра е 31 май 1989 г. във Военния клуб в София с “Убийството на Гонзаго” от Н. Йорданов. Поетът и драматург Недялко Йорданов, вече сериозно име в българската литература и поезия по онова време, се превръща в своебразен кръстник на театъра. Той присъства на премиерата на “Убийството на Гонзаго” и връчва символично един голям кръст на Бойко Илиев. Режисьорът го приема с благодарност и като че ли този кръст предопределя пътя му по-натам.

Следват “Житие и страдание” по Софроний Врачански, “Това е абсурд” от Иван Кулеков (спряна на 4 ноември 1989 г. от ГПУ и разрешена след февруари 1990 г.), “Подли, отчаяни, ненужни” от Д. Милев, “Гърдите се събуждат първи” по Иван Кулеков, “Реквием за Хамлет” по Х. Мюлер и Том Стопард, “Бог” от Уди Алън, “Калигула” от А. Камю, “Макбет” от Х. Мюлер и Шекспир, “Смърт” от Уди Алън, “Хубавата Клара” от Фасбиндер, “Идиот” по Достоевски, “Стига ми толкова, оставам в леглото” от Кренделсбергер, “Постоянството на веселието и мръсотията” по Р. Кьоно, В. Ерофеев, “Пътуване към Нирвана” от А. Копит, “Плъховете” от П. Турини, “След репетицията” по Бергман, “В полите на Витоша” от Яворов, “Нора” от Ибсен, “Красотата ще спаси света” по Достоевски, “Кожа и небе” от Д. Динев, “Брачната илюзия” от Е. Асус и др.

Бойко Илиев за работата на режисьора:

“Всеки режисьор сам търси своя път към актьора и би трябвало да бъде верен на себе си в зависимост от това какъв театър иска да прави. Режисьорът не бива да преминава отвъд човешките взаимоотношения в името на една илюзорна цел – т. нар. страхотен, гениален спектакъл. Най-благодарен съм, когато успея да предавам моите мисли и емоции на актьора отсреща, а той ги поеме, развие ги и твори сам. Защото актьорът е този, който се среща с публиката, неговите очи, неговият дух, неговият мозък прескачат рампата и стигат до зрителя. Режисьорът е посредник между драматурга и актьора, между актьора и публиката. Затова той трябва да бъде много внимателен какво създава.”

Бойко Илиев е автор на документалната пиеса по писма на Яворов, Лора и Мина и я посвещава на 100 години от смъртта на големия поет. Постановката “Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла” е продукция на Драматичен театър “Антон Страшимиров” - Разград в колоборация с продуцентска къща “Евро Диалог”.

В документалната пиеса на Бойко Илиев обаятелната Елена Петрова е Лора, Иван Радоев е Яворов, а младата актриса Мариела Тупалова пресъздава ефирния поетичен блян на поета – Мина. Елена Петрова споделя, че образът на Лора не й е чужд с целия му драматизъм, сила, страст и крайни чувства. Тя разкрива, че е трябвало да работи по-дълго и да дълбае навътре в себе си, за да придаде на героинята си автентичност и истинност.   

Любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край напомнят за древна поема за любовта и смъртта. Писмата на Лора и Мина сами по себе си са произведения на изкуството и ги разкриват като необикновени човешки същества, създадени извън всякакви мерки.  Техните две имена са се слели завинаги, обкръжени от светлините на поезията и легендата. Яворов, окаяният слепец, отхвърленият от обществото, сиромахът без средства за съществуване, опозореният от мълвата, заподозреният в убийство не престава да повтаря до смъртта си: “милата ми Лора”. В мрака на своята слепота той вижда неизмеримото величие на любовта, по-силна от живота и смъртта...

Постановката ще бъде представена на 18 юни във Варна в театър “Българан”.