We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Интервю
Музика
Киномания
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Коя е любимата ви фентъзи поредица?

Властелинът на пръстените
Тъмната кула
Землемория
Песен за огън и лед
Вещерът
Конан Варварина

 
   Резултати

ВРЕМЕТО

ВАЛУТИ
Konsultkantora_new
Кой ще освободи Духа от бутилката? (статия от Йордан Детев)
 
19 Авг, 2014
Кой ще освободи Духа от бутилката? (статия от Йордан Детев)Цялата система за арт оценка и творческа практика в България заобикаля виртуалната среда, която има своя логика на поведение и отглежда съвършено нов тип въображение. А то се вмъква в практиката чрез находчивостта.

автор: Йордан Детев 

Новите технологии непрестанно предизвикват арт събития, които чакат реакция от официалните ни културни институции. Тези, които определят културното лице на нацията. Е, още я чакаме. Бедата е, че неглижираното отношение, в което те поставят инструментите на виртуалната култура резонира в медиите и отделните браншови организации. И комплотът срещу интересите на модерното българско общество сработва. То не познава вкуса на новите арт магии. Добавим ли уж свободния пазар и уж справедливите конкурси за култура става ясно кое прокужда цвета на нашата интелигенция и младата творческа смяна на всички адреси по света, с изключение на българските. Преподавателската ми практика ме задържа задълго в кашата на това безвремие, но загубих всяка надежда, че мога да спомогна за предотвратяване на 25-годишната практика да пращаме тукашните магистрати да... мият чинии в Лондон, защото за тяхното развитие тук няма среда!

Последната ми надежда угасна, когато бях посъветван да изтрия от YouTube (http://www.youtube.com/watch?v=tm8g_V_EUNc) Разширената реалност за нашето културно наследство, за да... не попреча на една община да спечели програма БГ08 с проект за... оборудване на компютърна зала (?!). Болезнено осъзнах, че българската култура я чака нерадостно бъдеще. Защо се стигна дотук? Кой позволи това да се случи?

По следите на загубеното време

В Министерството на културата, ковачницата” на българската култура, и досега за новостите не е заделен административен, камо ли финансов ресурс, нито експертен капацитет, а ръководните му функции са сведени до организиране преразпределението на средствата, постъпващи по оперативни програми”!? Последните сведения за въпросната организация”, касаеща корупционната организация на конкурса БГ08, са потресаващи.

Но кой ли у нас вече храни някакви съмнения, че Рибата мирише от главата”. Управленските органи оправдават страхът от новостите с опасност от социално-психологически (чии?) проблеми. Този страх тресе управленска параноя и е влудяващо многопосочен – и на входа, и на изхода, и на всяка крачка от новите процеси. Киноиндустрията изглежда най-засегната, защото виртуалната култура взриви пъстър букет от нови киноформи, от интерактивните визуални творби до стандарта Full HD. И грижите по опазването” на родното производство от тези новости добиха престъпен вид – ами ако някой нелегален” взриви удобната колективизация, охраняваща браншовите организации? Ами ако се появи на официалната сцена някой нов опус, напреднал с материала” и вземе та предизвика крах на сивата продукция пред вечно жадната за новости публика? 

Фестивал на несвършеното в последните 26 години

Напразни остават и надеждите за адекватни образователни методики, платформи и ръководства, водещи до изучаване на новостите в занаята”. Цялата система за арт оценка, образователния апарат и творческа практика в България заобикаля виртуалната среда, която има своя логика на поведение и отглежда съвършено нов тип въображение. В конкретните си проявления въображението се вмъква в практиката чрез находчивостта и предприемчивостта, но как да се появят те щом философията на виртуалното не стига до ума и сърцето на кинотворците? Това да не е част от дружно отказваното лекуване на тоталитарната травма в главите им и страха да не би да се демонтират старите технически представи как се пише сценарий”, как се снима филм”, как се монтира образ и картина”?

Да не отиваме толкова далеч, В следващите редове ще направя преглед на националните архиви, така важни за кинодокументалистиката – тяхното физическо състояние, разрешения / неразрешения достъп до отделните архивни единици, дигитализирането и интергрирането им в съвременната интернет среда.

Ще използвам за повод мъките, съпътствали отглеждането на филм по повод юбилей. Да припомня изходната постановка на тема юбилеи – дупки”, осветляващи правилното име” – я от некоя улица, я от училище или поне от местното читалище. Хубава, стройна, ясна система, как да я разрушиш, как да я напуснеш? Ами ако се срути цялата соц постройка? Защо? Нека държим духа в бутилката!

Затворените врати на българската кинодокументалистика

Драгоценното баене на старите начини и средства за публикуване и несериозното, повърхностно следване на взривните промени, настъпили във връзка с дигитализацията, доведоха българската кинодокументалистика до (почти) затворени врати.

Ситуацията е трагикомична, накъдето и да се обърнеш. Ще си позволя по-изчерпателно повествувание:

Във всяко национално звено, създадено да опазва и съхранява български архиви, се сблъскват два типа мислене. Едното увеличава стария формат фондове, другото ги дигитализира. В Националната библиотека звеното за дигитализиране на книжния / снимков фонд взима една книга и я сканира (трудоемко и скъпо), после сканираното следва да се преобразува отново в текст, операция с висок процент неразпознаване на входния материал, а понякога – недай боже, при особени шрифтове” разчитането и преобразуването на картинката в текст остава невъзможно. Тогава ги оставят като image файлове. Да проследим нещата докрай. Приемаме, че всичкото е увенчано с успех. Какво имаме? Имаме електронния първообраз на книжното тяло, който поне в последните 25 години предхожда всяко хартиеното изделие, т. нар. предпечатна подготовка. Същото това електронно копие, което навремето е влязло в печатницата е лекомислено загубено. Сега то се извлича с ужасни процедури, но това още не значи ПУБЛИКУВАНЕ. Защото днешното публикуване е ИНТЕРНЕТ публикуване, а интернет отдавна се е превърнал в световен архив на световните знания, ум и разум”. Но КАК да внедриш подаваната интелектуална порция в Световната виртуална съкровищница? Избор на откриваемо и достъпно място за публикуване, изработка на податките, чрез които сайтът става видим и достъпен, и дори вмъкването в него на система за МЕТАДАННИ. Става ясно, че досежно информацията между хартиеното копие и електронния му вариант има значителна разлика. Тази разлика означава успешно интегриране на българското знание в сродната му виртуална територия на световния ум. Дотам нашите архивни единици по правило не стигат. В разговор с шефката на НБ Кирил и Методий”, на която предложих да не се разхищават излишни пари, ами да се задължат издателствата да предоставят на библиотеката електронната версия на отпечатаната литература, тя ми каза:

- Трябва законодателна инициатива, за да взимаме от издателите не N копия от разпространяваното от тях заглавие, ами и електронния първообраз на хартиеното изделие. (?!)

            Подобно е състояние на почти всички архивни звена в държавата. Но, нека не ви учудва, това е малкото зло.

Да покажем и другите пречки, след като 25 години ги замитаме под килима.

Николай Гяуров притежаваше изключителен магнетизъм на и извън сценатаСъстоянието на нашия архив и начините за боравене с него. В голямата си част документалните филми боравят с архиви, там са техните материали. Живеем в ново време, което наскоро изпрати старите видео формати в музея. Тук не говоря за твърдите копия” – снимки, хартиени носители, старите ленти, в които още се пазят архивите. Не говоря дори за качеството, което те са съхранили. Безумето идва, когато част от този архив е дигитализиран в... остарели електронни формати, които вече напуснаха полесражението на киното. Доскоро радостното съотношение на страните на картината 4:3, което ни даваха старите компютърни монитори се превърна в проклятие. Поносимостта, която наблюдавахме между този стандарт и класическия DVD стандарт (със съотношения 5:4) са вече в историята. Днес властта е на съотношението между страните 16:9, което драстично променя старата картина.

Как да вградиш високата резолюция и съотношения (16:9, HD и Full HD) в архивен материал? Отговорът съвсем не е еднозначен, нито лесен. И състоянието на Архивните единици, които вече са дигитализирани увисва? Дори не коментирам, че смяната на стандарта на картината е съпроводена със смяна на драйвери, нови версии на програми, че дори и нов хардуер. Като знам кой и как управлява тези динамично променящи се процеси ми идва да попитам: Кой ги дигитализира? Днес не е възможно да се тича след събитията, камо ли те да се отлагат. Днес е време за иновации и прогностика, ако не искаш да изчезнеш в дигиталната гора!

Забранените архиви

Другата много проблемна тема е за достъпа. Или кой какво разбира под предоставяне на достъп до...”. За кои архиви е необходимо законово разрешение и кои са достъпни по подразбиране? Къде му е мястото на този или онзи архив? В рулоните и хранилищата на БНТ, на Филмотеката, на Агенцията Държавни архиви”, на Института за история на БКП, на тайните служби и т. н. Още ли държавата има разпоредителни функции за ползването на данни от хранилища, фондове и т. н.? Ще се поясня с пример:

В далечната 1993 г. завърших поредната си мултимедийна авантюра (компютърно генерирания филм Богородица Пътеводителка”), а нескончаемите ми археологически наблюдения ме заведоха в района на Кръстова гора (и прилежащите му 7 светилища). Там е скрита цялата ни прадревна история за Главните местни светилища. Най-старият център естествено бил Беланташ. Обиколка на място ме убеди, че той е възникнал още в праисторията. И ето ме в Института по балканистика и неговия тогавашен директор Антонина Желязкова. Помолих я за данни. Казах й своите подозрения. Учудена, тя попита:

- Откъде ви хрумна, че Беланташ започнал съществуването си още в енеолита (а вероятно и в неолита)?

И си тръгнах с празни ръце. Разбрах само, че някакъв турчин финансирал интердисциплинарно изследване на района, което се случи и роди една брошурка наречена Района на село Мостово – мултиетнически религиозен център?!

Пошепнаха ми неофициално, че тогавашният нумизмат на Пловдивския археологически музей правил изследване на същия район, което публикувал. Открих го и говорих по телефона над час. Той не отрече, но непрестанно ме вкарваше в заблуждения, колчем стигахме до въпроса къде е публикацията? Тогава моя близка, на работа в НБ Иван Вазов”, ми каза дословно:

След Промяната постъпи нареждане, придружено със списъци от заглавия на книги. Една част от тях трябваше да бъдат унищожени, друга – свалени от публичен достъп, а трета част да бъде сведена до 1 екземпляр, оставен на специално разпореждане...

Така стигнах неофициално до брошурата Пловдивският край твърдина на българщината”. Издание на отдел Агитация и пропаганда” на БКП, което всички свързваха с възродителния процес. По този тертип и другите български области бяха издавали по една подобна брошура. Вътре се мъдреше драгоценното изследване на Камен Колев в цели 52 страници.... 

Къде са българските архиви?

Имат ли си българските архиви своя YouTube? Имат ли си своя търсачка? За да имат, финансиращата дигитализирането и публикуването им организация трябва да зададе ясни параметри в заданието. Останалото са пари, хвърлени на вятъра. И именно в това е проблемът. Не е вярно, че няма пари. Вярно е, че парите се изразходват по безумно неефективен начин.

Преди години правителството на Симеон раздаде по 2000 лв. целеви на всички музеи (над 108) да си направят сайтове. Резултатът клонеше към 0. Бе абсурдно да откриеш, чрез търсачка който и да е музей, ако нямаш стриктното име на домейна му. Липсата на единни условия за изразходването им, на Главно задание за общите цели на представянето им в нета, елементарното изискване за общи КЛЮЧОВИ думи, които да бъдат задължително вписани в главата на сайтовете... ги правеше невидими. Настана поредният танц на Глупостта!

Възхитен съм от самочувствието, което демонстрират българските институции, които са оторизирани да пазят националните архиви. Но колкото и да ни се иска, не ние даваме модата в Интернет. Няма как, по ред прозаични причини, Vbox7 да замени YouTube или нашенски архивни сайтове да заменят europeana.eu например. Слабото ни присъствие в Дигиталната памет на човечеството поставя ред нелицеприятни въпроси. Интернет програмирането не е само дизайн или база данни, то е и отношение и идеология за работа с Общия виртуален разум на човечеството. В дните на семантичния web това има изключително значение. То има връзка с приближаването на Изкуствения интелект в нашата ежедневна работа.

Няма да търся отговор на въпросите, които поставям. Отговорите са задължение на други. Тяхно е и задължението да се грижат за архивите. Много ли са 25 години, достатъчни ли са да се осмелим да открием достъпа до лъжите, манипулациите, злонамерените вмешателства, фалшификациите, тегнещи над българската култура и нейните прачисти извори – произход, наследство, традиции, бележити българи...

  Или още живеем в сянката на историческите юзди, които с десетилетия не слизат от устата на българския народ?

Беше ли Николай Гяуров офицер от тайните служби?

Николай Гауров обичаше публиката и публиката го обичаше Или беше борец срещу насилственото опростачване и фрагментаризиране на българската култура, принудена да срича и се нагажда към чужди ней модели?

Не го обичат във Велинград, факт! Но също такъв факт е, че и той не обичаше Велинград! И как да го обича, когато на негови концертни изпълнения в тамошни салони присъствали едва неколцина (по-точно двама души)? И то във времената, когато хиляди почитатели на операта по света жадуват да го видят в мечтана роля на поредната световна сцена. Когато за едно негово участие се отварят врати, за които във вечно бедната му родина никога не е имало ни ключ, ни пари.

Как да направя очерк за него и да запозная хилядите му почитатели с неговото детство, професионално израстване, когато тези данни изглеждат достъпни само за щатния биограф на великите велинградчани? Което ме подсеща да кажа, че и тази щекотлива област – творческата биография, бе територия резервирана за избрани биографи.

Младото поколение у нас едва ли може да си представи на какъв стриктен контрол подлежеше територията на духа у нас, как културата ни бе поставена в покрустовото ложе на съветската доктрина. 

Филмът

Не е чудно при това положение, че щастливият филм “Andata bene” е изграден изцяло с външни” материали. Че с помощта на електронната реставрация са приведени във вид подходящ за визуално логаритмуване десетките изворчета, които каптирахме”, за да зазвучи могъщият глас на Николай. Гласът със собствена усилвателна уредба”, както го описва американската преса. Този необикновен, свръхестествен по мощност глас, който трудно слиза по тоновата стълбица на басите, притежава някакво естествено предразположение към белкантото, прочутият италиански певчески стил, който на музикантски език наричаме удивителното легато на Гяуров”. Музикалните му способности са на световно топ ниво, никой не чу от него приживе и един фалшив тон. Чудесната му свежа и услужлива памет му позволяваше да се втурва в разучаване на нови партитури и роли, дори на 70 години.

Няма как към тези чудни музикални дадености и придобитости да не прибавим актьорските му дарби. И ние, запознатите, се питаме, що за артистична атмосфера в родопското село Лъджене е съществувала, че този бъдещ театрален исполин да разгърне в детството своята харизма, прибавяйки към божествените си дарове и внушително естествено присъствие, десетки роли от богатия италиански, френски и руски оперен репертоар. Артистът Гяуров е тема така силна, самостойна и благородна, че възхищението, което предизвиква вика и мечтае за отделно изследване и интерпретация от специалисти по-близо до театъра, отколкото до музиката, по-близо до класическата драма, отколкото до операта.

Техническите трудности, пред които би се изправил всеки мечтал да опише световната кариера и вечната слава на Николай Гяуров са толкова системни, че правят невъзможна задачата да се нарисува портрет на колоса.

Как може да се направи филм с оптимална резолюция при положение, че оскъдните видеоматериали в най-добрия случай са в DVD формат? Да не говорим, че в непрестанно отдалечаващите се години, в които те са правени, качеството на снимачната техника е по-слабо от камерата на един днешен gsm. Да бе имало подходящо арт обучение във филмовата академия нямаше всеки сам и по лични начини да се опитва да реши наглед наистина нерешимия проблем. Тук не спасяват нито черно-белите кадри, нито все още привилегированото използване на установените досега формати за звук и видео. Само мощни програми за подобряване на цвета, осветеността, очертанията и тем подобни модерни дигитални магии” могат да изравнят и балансират стари с по-нови материали, смесването на images с хубава резолюция с бедните древни файлови видеоформати. Реших да потопя великите изпълнения в скоро снимани кадри от световните сцени. При това положение видеото се намести уютни в отвора на сцената”, картината изпълни Full HD (1920х1080) и след упорита професионална работа успяхме да заличим разликите в цветовата гама, различната осветеност, яркост и пр. компоненти на смесената от различни източници обща кадровка.

Наистина успяхме. Затова нека хвърлим поглед върху участниците във филма, тези които ни помагат да проследим величавата диря на един световен оперен артист.

Актьорите

Изправен пред предизвестената загуба в битката с българските извори за колосалната оперна легенда, филмът потърси подходящи гидове”, които с артистизъм, заразен със спомените за маестрото, ни преведоха в един панорамен тур, обхващаш неговата световна оперна кариера. Точно тук се откриха изключителните козове, неочаквано направили от участниците във филма открития, сродили се и наяве с Николай Гяуров. Сега и тук няма да разкрием за какво точно иде реч, само ще ви присетим, когато гледате филма да се запитате коя е Силвия? Елмира, Мария и Ли Съ Сиа са другите приносителки на триумфалния път. Благодарности към екипа – Цветан Бакърджиев, Райчо Караиванов, Мария Илиева.

Високият процент просълзени зрители ни кара да предупредим:

Ако имате сърдечни проблеми, внимавайте с гледането на този филм...

прочитания: 4088

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info