 Базирайки се на текстове на Ървин Уелш, описващи живота на маргиналите в обществото, пиесата - “Състояние на нацията” изследва пътищата на деградация и разпад на човешката личност. |
Театър “Реплика” представя:
“Състояние на нацията”
Участват: Милко Йовчев, Благой Бойчев, Боряна Пенева. Милена Ерменкова
Режисьор: Ованес Торосян
Премиерни дати на спектакъла: 9 и 14 октомври 2015 г., I Am Studio (ул. “Раковски” 149)
Проектът представлява опит за документална дисекция на състоянието на съвременното общество. Базирайки се на текстове на Ървин Уелш, описващи живота на маргиналите в обществото, екипът изследва пътищата на деградация и разпад на човешката личност. Разпад, започнал със свръхжеланието да имаш всичко, да притежаваш всичко, да консумираш всичко. Това свръхжелание поражда желанието да господстваш, а отук произлизат и всички трагични моменти между персонажите в постановката, стигащи дори до канибализъм. В този момент “състоянието на нацията” се явява състояние, в което всеки “яде” всеки, без да усеща засищане и този нескончаем глад се нарича самота.
Театър “Реплика” са: Милко Йовчев, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Милена Ерменкова и Ованес Торосян.
“Това е социален театър. Защото се занимава с темите, които вълнуват всички. И защото рови там, където най-много ни боли – в раните, които обикновено наричаме “грешки на обществото”. Това е театър, чийто основен похват е документалният разказ. Личните истории са в основата на повечето представления, защото те са най-подходящият материал, чрез който може да се изследва човешката същност. Това е театър, който не дава оценки, а преживявания. През съпреживяването зрителите сами стигат до изводи за себе си и за света, в който всички заедно се лутаме. И още – това е театър, който проверява докъде стига чувствителността ни – умеем ли да дефинираме личните си и обществени проблеми, знаем ли как да ги преодолеем, търсим ли начин да се спасим от самотата и безизходицата, в която често се оказваме и имаме ли смелост за това. Театър “Реплика” има мисия – да извади изкуството извън системата и да го използва като камък, хвърлен срещу щампата на статуквото, според което всички живеем. С една цел – да ангажира публиката наистина. Създаден от млади актьори, театърът търси свободната публика – без значение от възрастта, социалния статус и белезите на външното. Публика, с която може да се говори. Понеже Реплика може да има тогава и само тогава, когато имаш какво да кажеш.”
