Загадъчното изчезване на “Златната” цивилизация на маите от Централна Америка може да бъде обяснено с тежките промени в климата в края на нейното съществуване. До този извод достигнаха група изследователи от Немския национален център на науките за Земята. Учените си поставят за цел да установят защо на границата между IX-ти и X-ти век сл. Христа в двата противоположни края на Земята на практика едновременно прекратяват съществуването си две от най-големите цивилизации по онова време. Става въпрос за гибелта на маите от Мексико и падението на най-могъщата китайска династия – бляскавата династия Тан, последвано от дълъг период на феодални междуособици в Древен Китай.

До момента не съществува никаква научна теория относно гибелта на династията Тан, докато за края на майската цивилизация учените спорят по няколко различни версии. 

И двете цивилизации живеели в мусонни региони, силно зависими от сезонното падане на дъждовете. По времето, когато загиват двете големи цивилизации, дъждовният сезон закъснял до такава степен, че селското стопанство напълно загинало.  

Сушата донесла смърт на животните и изгниване на посевите, след което настъпил поголовен глад. Изследователите смятат, че именно той бил в основата на гибелта на цивилизациите. Измененията на климата учените свързват с природния феномен “Ел Ниньо” (El Niño) – той предизвиква остри температурни колебания на водната повърхност в източната част на Тихия океан. Феноменът довежда до силни нарушения в циркулирането на атмосферата в тропиците, което предизвиква суша в традиционно влажни региони, както и обратното – наводнения в пустинни територии. 

За да умилостивят Боговете на дъжда, маите извършвали човешки жертвоприношения. От своя страна, династията Тан разчитала на своите учени, които много точно можели да предвидят какъв ще бъде климатът през определен сезон от годината. 

Последният император на династията Тан умира през 907 г. сл. Христа, а последният известен календар на маите датира от 903 г. сл. Христа.