В Древен Рим тежкият живот и безмилостното отношение към робите често ставали причина те да въстават срещу господарите си. Жестоките наказания осигурявали покорство, но ставали и причина за кървава разплата.

Най-известно от древността остава въстанието на Спартак. Според античния автор Апиан Спартак бил тракиец по произход. Той се сражавал срещу римляните, но бил пленен и направен гладиатор. През 74 г. пр. Христа Спартак застанал начело на заговор в гладиаторската школа в Капуа. Избухнал бунт, броят на въстаниците непрекъснато се увеличавал.

След първите победи на Спартак Сенатът в Рим бил обезпокоен. В Италия действала една голяма армия от 120 хиляди души. Сенатът дал извънредни правомощия на Марк Крас и върнал Помпей от Испания и Лукул от Тракия. Спартак имал намерение да се прехвърли в Сицилия, където се надявал да получи подкрепа от местните роби. Решителното сражение станало в Апулия през 71 г. пр. Христа. Въстаническата армия била разбита, а сам Спартак паднал в боя.