Повече от 2000 години легендата за потъналия остров-континент Атлантида вълнува въображението на хората. Преданията разказват, че в Атлантида е имало изградени чудни градове със златни стени и сребърни храмове, загубени завинаги за човешката цивилизация.

Съществуват много факти, които доказват, че в древни времена Земята е изглеждала по различен начин. Според научните теории континентът Атлантида е бил разположен в Атлантическия океан, на запад от Херкулесовите стълбове в Гибралтарския проток.

Преди Атлантида да изчезне, континентите са били свързани, което е доказано и от редица научни открития. Така например, в езика на маите съществуват корени от гръцки думи; кроманьонците, древни предци на европейците, и индианците притежават близки антропологични характеристики и т. н. Биолози извършват друго интересно наблюдение – змиорките от реките в Западна Европа хвърлят хайвера си в Сарагасово море, а не в родственото за тях Средиземно море. Това най-вероятно се дължи на факта, че огромната водна площ е била заета от териториите на континента Атлантида.

В легендите на всички американски народи се говори за гибелта на огромна земя, погълната преди хилядолетия от океана. Известно е и преданието за грандиозния потоп, за който пише в Библията, в глинените плочки от Шумер, в древномексиканските текстове “Кодекс Чомалпопока”, в “Попол Вух” на индианците Киче, в древната книга на персите “Зенд-Авеста” и т. н. Предполага се, че катастрофално наводнение е довело до изчезването на острова-континент Атлантида.

През 1947 г. професорът от Колумбийския университет Евинт извършва ценни открития в Атлантическия океан на дълбочина 3500 м. Той открива геологични образци, които могат да се образуват само при ерозия на почвата на сушата, но не и във водата. Много подводни долини в Атлантическия океан се явяват продължение на коритата на реките, течащи на сушата. Вероятно в древни времена те са били принудително прекъснати.

Френска експедиция открива на дълбочина 3160 метра в Атлантическия океан стъкловидна лава – тахилит (базалтово стъкло), която може да се образува само при наличието на въздух. Подобна лава е открита и в езерото Титикан в Андите на височина 3800 м. Най-горният пласт раковини е отпреди 13 000 години. Френските специалисти отдават това на факта, че преди хилядолетия релефът на земната повърхност е бил много по-различен, отколкото е  днес.