Античното изкуство в Древна Гърция (материковата част, островите в Егейско море, част от крайбрежието на Мала Азия и Сицилия) обхваща периода от VII в. пр. Христа до V в. пр. Христа.

Гръцкото изкуство има своята предистория в критско-минийската култура (XVIII–XIV в. пр. Xриста). От времето на тази култура са останали развалините на двореца в Кносос на остров Крит, които вероятно са били прототип на прочутия лабиринт от мита за гръцкия герой Тезей, цар Минос и чудовището Минотавър. Ужасяващият получовек-полубик бил надвит с помощта на царица Ариадна. По стените на двореца са се запазили фрески с изображения на рибари, морски животни и мотиви от бикоборството. Рисунките не се подчиняват на някакъв определен канон.

Микенската култура (XVII–XII  в. пр. Христа), развила се в Пелопонес, е истинската “прародителка” на гръцкото изкуство. От нея са останали внушителни крепостни съоръжения и гробници, както и различни златни и сребърни предмети, богато украсени и инкрустирани със скъпоценни камъни.