 По българските земи са останали много образци на тракийското изкуство. Своите съдове и накити траките изработвали от мед, сребро и злато. Удивителни са Панагюрското и Рогозенското съкровища. |
Съкровищата на древните траки.
Удивителни са Панагюрското и Рогозенското тракийски съкровища. Панагюрското съкровище включва 9 златни съда богато украсени с пищност, характерна за времето на елинизма. Съдовете представляват златни ритони (съдове за пиене), изработени във формата на човешки или животински глави. Панагюрското съкровище тежи над шест килограма. Открито е през 1949 г. Един от ритоните в съкровището изобразява тържествен пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три от ритоните са оформени като глава на Амазонка. Най-големият съд в Панагюрското съкровище е с дръжки, представляващи два биещи се помежду си кентавъра. Сребърното съкровище в село Рогозен до Враца е открито през 1985 г. и наброява 165 сребърни съда. Съдовете са изработени в края на V-ти / началото на IV-ти век. От надписите върху тях става ясно, че те са били дело на тракийски майстори, работещи в дворците на одрински владетел. Стените на съдовете са украсени с релефи от тракийската и гръцка митологии.
След себе си траките не оставят книжнина, защото не познават писмеността. Единственият език, който днес са ни завещали, са изографисаните образи върху открити находки – съдове, стени на гробници, възпоменателни плочи. Тяхното разгадаване създава една обща представа за духовния и културен свят на живота на траките.
Своите съдове и накити траките изработвали от мед, сребро и злато. По българските земи са останали множество образци на тяхното изкуство. Първото тракийско съкровище в България е открито през 1924 г. край Вълчитрън, Плевенско. Според специалистите тази богата находка е принадлежала на тракийски цар от времето на Троянската война. Вълчитрънското съкровище представлява уникален по рода си ритуален сервиз. То се състои от 13 съда от масивно злато с общо тегло от 12, 425 кг., като седем от тях са изработени във формата на похлупаци с различни диаметри и удължени дръжки в средата. Четири предмета от Вълчитрънското съкровище представляват дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Една амфора от съкровището всъщност се състои от три скачени съда с бадемовидна форма.
Едно открито съкровище от сребърни съдове и накити, предизвикващо голям интерес, е съкровището при село Борово, Русенски окръг. Боровото съкровище датира от IV-ти век пр. н. е. На него са изобразени множество сцени, разкриващи начините, по които траките почитали един от своите върховни богове – бог Дионис.
Удивителни са Панагюрското и Рогозенското тракийски съкровища. Панагюрското съкровище включва 9 златни съда богато украсени с пищност, характерна за времето на елинизма. Съдовете представляват златни ритони (съдове за пиене), изработени във формата на човешки или животински глави. Панагюрското съкровище тежи над шест килограма. Открито е през 1949 г. Един от ритоните в съкровището изобразява тържествен пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три от ритоните са оформени като глава на Амазонка. Най-големият съд в Панагюрското съкровище е с дръжки, представляващи два биещи се помежду си кентавъра. Сребърното съкровище в село Рогозен до Враца е открито през 1985 г. и наброява 165 сребърни съда. Съдовете са изработени в края на V-ти / началото на IV-ти век. От надписите върху тях става ясно, че те са били дело на тракийски майстори, работещи в дворците на одрински владетел. Стените на съдовете са украсени с релефи от тракийската и гръцка митологии. Откритите гробници. Варненският некропол.
Тракийските вождове и богати първенци били погребвани с голяма тържественост. В гробовете им поставяли скъпи съдове, оръжия и накити, като наред с това били заравяни и колесницата на покойника, жена му и най-хубавите му коне. Над гроба издигали могила от пръст. Днес по българските земи са запазени стотици тракийски могили и гробници. Едни от най-известните такива са Свещарската и Казанлъшката. Така например, върху част от Казанлъшката гробница са открити стенописи, които изобразяват погребението на богат тракиец, съпругата му, робите и робините им.
Изкуството и вярата.
Освен съкровищата представата за богатствата на траките и могъществото на техните владетели се допълва и от откритите надгробни могили. В тях са запазени гробници, изградени с ненадмината изящност и като архитектура, и като украса. За голямо съжаление значителна част от всички открити досега подобни гробници са били ограбени още през Античността.
Тракийските вождове и богати първенци били погребвани с голяма тържественост. В гробовете им поставяли скъпи съдове, оръжия и накити, като наред с това били заравяни и колесницата на покойника, жена му и най-хубавите му коне. Над гроба издигали могила от пръст. Днес по българските земи са запазени стотици тракийски могили и гробници. Едни от най-известните такива са Свещарската и Казанлъшката. Така например, върху част от Казанлъшката гробница са открити стенописи, които изобразяват погребението на богат тракиец, съпругата му, робите и робините им. Богата колекция от бита на тракийските владетели разкрива некрополът, открит на северния бряг на Варненското езеро. Той се отнася към края на петото или първата половина на четвъртото хилядолетие пр. н. е. Варненският некропол съдържа поредица от гробове, в които са открити глинени съдове със златна инкрустация, масивни златни гривни и украшения, златни жезли и брадвички, златни плочки във формата на бик. Некрополът бележи края на една голяма епоха в развитието на югоизточната европейска цивилизация.
Изкуството и вярата. Тракийското изкуство притежава близки черти със скитското и иранското. Сюжетите по съдовете от тракийските съкровища са били заимствани от обкръжаващата траките природа. Едни от най-често използваните образи в тракийското изкуство били тези на фантастични зверове, които преднамерено се деформирали.
В основата на тракийското изкуство лежала вярата в безсмъртието. Тя предполагала пълна метаморфоза на човека, постигната по пътя на дълбокото самоусъвършенстване. Според траките, безсмъртието превръщало човек в бог – вяра, известна днес под името “орфическа“. Орфическата вяра била свързана също така с едновременното почитане на Слънцето и Земята, които в представите на траките се олицетворявали от боговете Орфей и Дионис.
прочитания: 13249
