През XIX-ти век съществувало поверието, че Стоунхендж е дело на великани, които като на игра можели да пренасят огромни камъни, тежащи тонове. Древните гърци смятали, че еднооки циклопи построили мегалитния паметник. Саксонците пък считали, че гигантските камъни можели да се придвижват самостоятелно, само с помощта на “вълшебна дума”.

На север от Солсбъри, в района Огборн, близо до селището Авебури, археолози откриват друг грандиозен обект. Той представлява гигантски кръг, обграден с каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни.

Основният кръг се пресича от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия му край. Контурите на окръжностите се виждат много добре. Някои от каменните блокове на Авебури по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж. Недалеч от мегалитния паметник се намира хълм с височина 45 метра – Силбъри Хил.

Силбъри Хил е изкуствено създаден и представлява най-голямата в Европа погребална могила. Тя има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо, въпреки че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж – Силбъри Хил – Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учени установяват, че хълмът и съоръжението в Авебури са издигнати 2000 години преди самия Стоунхендж.

И така, продължават догадки, предположения и хипотези. Изследователи и историци търсят аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Според някои версии Стоунхендж наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчев диск.

През последните десетилетия милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят Стоунхендж. Предприемчиви американци дори замислят да направят точно копие на чудото в Ню Джърси.