![]() |
На островите от архипелага Рюкю “кемпо” е наричано Окинава-те (на японски “те” означава “ръка”), т. е. “окинавска ръка”, или То-те – “вълшебна ръка”. В големите градове съществуват различни стилове от бойното изкуство Окинава-те. По-известни от тях са Наха-те, Сюри-те и Томари-те.

Днес до нас не са достигнали имената на нито един учител или школа по “кемпо” от онези мрачни времена. Предполага се, че в схватките със самураите селяните прибягват често до помощта на китайските колонисти, донесли знанието за “кемпо” на острова. Нерядко най-изявените майстори на Окинава-те пътуват до Китай със специалната мисия да придобият още по-съвършени бойни умения.
Самураите са опитни воини, които изкусно владеят всички тънкости на военната служба. Шансовете за победа на окинавците при сблъсък с тях не са големи. Въпреки това десетилетия наред майсторите на “кемпо” успяват да противодействат на бойната мощ на армията от самурайски войни. Девизът на Окинава-те е: “С един удар – на място”.

Всеки мускул и всяка кост методично се подлага на големи натоварвания. Използват се главно стари китайски и корейски упражнения, като към тях се добавят и много нови елементи. За да заздрави пръстите си, ученикът трябва да нанесе няколко хиляди “пронизващи” удара върху ведро с фасул. Изпод ноктите му много бързо бликва кръв. Въпреки болката упражнението продължава дотогава, докато върховете на пръстите станат безчувствени и се втвърдят като рогово вещество. Същевременно ученикът увеличава и силата на удара, за да бъде пробита до дъно цялата маса от фасул. След това тренировката продължава, като ведрото се напълва със ситни камъчета, чакъл, а в крайна фаза и с оловни топчета.
Към част трета
Към част трета
прочитания: 6594