При движенията на крайниците точно нанесеният удар по време на битка се съчетава с “киай” или мобилизиране на жизнената енергия “ки”.  Оттук води началото си практиката да се разтрошават твърди предмети – дъски, тухли, керемиди и др. По време на тези изпитания огромна роля изиграва психологическият фактор. Без страх или колебание боецът нанася удар върху наглед непреодолимото препятствие и го разрушава.

          Юмручният удар при “кемпо” е способен да разбие стоманен шлем, а сабленият удар с острието на дланта – да разсече бронята на ризница. Изкуството на дишането с “диафрагмата”, сложният ритъм на движенията, техниката на ударите и блоковете се усъвършенстват чрез практиката на формалните упражнения – “ката”.

          При бойното “кемпо” се набляга на подготовка и на тялото, и на духа. Използването на оръжие, когато това е възможно и необходимо, също не се пренебрегва. Неговото овладяване е включено в задължителната програма за майсторите. На Окинава окончателно се оформят стилове за боравене с различни подръчни средства, които могат да бъдат използвани като оръжие. 

         На първо място сред оръжията в “кемпо” се намира двуметровата тояга “бо” – извънредно лека и със заострени краища.. Следва “нунджаку”, което представлява две кръгли или четвъртити палки с дължина около лакът, свързани в единия си край с въже или верига.

          В ръцете на истинския майстор “нунджаку” създава сякаш защитно поле около боеца, описващ във въздуха смъртоносни “осморки”. Голямо предимство на оръжието е размерът му – “нунджаку” може да бъде скрито в ръкава на кимоно. Овладяването му до такава степен обаче, че да може да се противопостави на меча или алебардата на самурая, изисква дългогодишни тренировки.