We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Интервю
Музика
Киномания
Декор
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Коя е любимата ви фентъзи поредица?

Властелинът на пръстените
Тъмната кула
Землемория
Песен за огън и лед
Вещерът
Конан Варварина

 
   Резултати

ВРЕМЕТО

ВАЛУТИ
Konsultkantora_new
Римляните вярвали в свещенното си право на игри
 
24 Ное, 2008
Римляните вярвали в свещенното си право на игриВ Древния Рим гладиатори се обучавали в специални школи при строг режим. Страховити двубои на арената освобождавали напрежението у хората, натрупало се от непрестанните войни.

     Колосът на Римската империя
    Древни мислители и философи наричат Рим  “господаря на света” или “вечния град”. Не е случаен фактът, че Рим остава в световната история като едно от най-забележителните постижения на човешката цивилизация. Уникалният град дължи своята слава и успехи на съвършената си военна машина, която императорите умело използвали, за да превърнат Римската империя в най-могъщата сила на света.. Но Рим бил известен и като град на игрите.

      Римският цирк
     Най-сигурният начин владетелят на империята да запази за по-дълго трона си бил да спечели популярност сред народа. Римляните се въодушевявали от състезания и представления, от усещането да бъдат в огромните циркове и амфитеатри, да се опияняват от гледката на надбягвания с колесници и гладиаторски сражения. Те считали, че правото им да гледат как се разиграват кръвопролития на арената е свещенно. “Дайте на хората хляб и зрелища и те ще понесат всичко, което им наложите!“ Големите турнири и страховити битки до смърт имали за цел да освободят напрежението у хората, натрупало се от непрестанните войни, които водела Римската империя.

     Гладиаторите се обучавали в специални школи при изключително суров режимЕдна от най-колосалните постройки в Рим бил Големият цирк, построен в падината между Палатинския и Авентинския хълм. Арената била разделена на две части от огромен каменен парапет. Около него в бясна надпревара се състезавали колесници, теглени от по четири коня. Победата идвала след седем обиколки и зависела от умението и хладнокръвието на сътезателите. В надпреварата участвали четири отбора и всеки от тимовете имал свой цвят – бял, червен, зелен и син. Секторите сред публиката също били разпределени по цветове и всеки зрител заемал място, с което показвал на кой играч държи. Често сред публиката възниквали сериозни пререкания, които прераствали в кървава саморазправа.

     Термите
    След играта най-подходящо място за разтоварване била римската баня! Баните във “Вечния град” се наричали терми. Те представлявали средища за почивка, визити и разговори. Термите били великолепни постройки с множество помещения, тераси и сложна архитектура. Най-известни били баните на Нерон, на Траян и на Диоклециан. Останки от термите на Каракала от трети век могат да се видят дори и днес в Рим.

     Римските граждани, които отивали на баня, се събличали в специално помещение, след което преминавали през басейни със студена, хладка и топла вода. Водата се загрявала с помощта на горещ въздух, преминаващ през тръби, разположени под пода. В термата римляните прекарвали часове. Там те разговаряли, обсъждали политиката, рецитирали стихове или играели на топка.

     Най-голямото зрелище за зрителите в амфитеатрите били гладиаторските биткиКолизеумът и гладиаторите
     Освен цирковете с изключителна популярност се ползвали и римските стадиони – амфитеатрите. На тези места римските граждани можели свободно да изказват мненията си, без да се страхуват от правосъдието, дори и в случай, че осмеели или наругаели императора.

   Най-голямото зрелище за зрителите в амфитеатрите били гладиаторските битки. Първите подобни борби в Рим били проведени през 264 г. пр. Христа при погребението на Юний Брут. Дълго време за гладиатори се избирали хора, осъдени на смърт или военнопленници. С течение на времето редиците на участниците в схватките започнали да се попълват от доброволци.

     По времето на император Гай Юлий Цезар (63 г. пр. Христа) гладиаторските съревнования се провеждали на огромен стадион, наречен Форумът. По-късно при император Тит Флавий бил построен и най-големият амфитеатър – Колизеумът. Той събирал 50 000 души, височината му достигала близо 50 метра. Първите редове се издигали на 4 метра над арената, за да бъдат защитени зрителите от хишниците, пуснати да се бият на живот и смърт с гладиаторите. Клетките за зверовете се намирали под самата арена.

Докато бъде Колизеумът, ще бъде и Рим!    Римските плебеи обаче повече предпочитали да наблюдават двубоите между тренирани професионалисти, отколкото между диви животни. Гладиаторите се обучавали в специални школи при изключително суров режим. В сраженията те се разделяли на отбори по двойки. Онези от тях, които владеели умението да се борят въоръжени с тризъбец и мрежа, се наричали рециарии. Останалите гладиатори, вещи в боя с меч и въоръжени с ризница, шлем и щит, били мирмилони. Преди кървавото представление пред 50-хилядната публика на участниците се устройвало богато угощение, което за голяма част от тях било последно. На арената често излизали да се сражават най-добри приятели, като единият от тях трябвало да посрещне смъртта пред очите на разгорещената тълпа. Но благодарение на гибелта на повечето гладиатори, славата на Колизеума ехтяла по целия свят. За него древният английски писател Беда възкликва с въодушевление:

    “ Докато бъде Колизеумът, ще бъде и Рим;
    Като падне Колизеумът, ще падне и Рим;
     А като падне Рим, ще пропадне и светът”.

прочитания: 11300

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info