Остров Пасха, известен още като Рапа Нуи, е вулканичен остров, който се намира в източната част на Тихия океан. Населението му днес наброява 2000 човека, а самият остров е считан за част от територията на Чили. Жителите на Пасха се прехранват от риболов и овцевъдство.

Островът е открит през 1772 г. от холандския мореплавател Рогевеном на празника Пасха (Великден). Остров Пасха е особено интересен с уникалните си образци на изчезналата култура на полинезийците – каменни скулптури и масивни дървени стълбове, покрити с писменост.

За острова съществуват много легенди. Той се смята за най-уединеното кътче в целия свят. Този миниатюрен остров с вулканично произхождение е голям едва 24 км. Най-близката точка от човешката цивилизация се намира на 3600 км от острова – това е чилийският град Валпараисо.

Всичко, свързано с миналото на острова, днес е забулено в тайна. Откъде са пристигнали неговите първи обитатели? Как въобще са открили това райско кътче? И най-голямата мистерия – защо са изваяли повече от 600 гигантски каменни статуи?

Холандските моряци, които откриват острова в неделята на Великден през 1772 г., се натъкнали на представители на няколко раси на Пасха. Тук живеели чернокожи, червенокожи и дори напълно бели хора. Съжителството им било хармонично и пълноценно. Дали обаче те са “авторите” на гигантските каменни статуи, холандците не успели да разберат.

Тези уникални произведения на изкуството са високи от 4 до 10 метра, всяка от скулптурите тежи не по-малко от 20 тона. Някои образци надвишават теглото от 90 тона. Скулптурите представляват гигантски глави с увиснали брадички и дълги уши. Някои от тях носят на главите си шапки, изработени от червен камък, което холандските моряци изтълкували като знак, че по този начин те са били обожествени.