Според римското право робът не бил човек, а просто вещ, с която разполагал собственикът й. Господарят имал пълна власт над живота и смъртта на роба. Той можел да го продава, преотстъпва, дарява, а ако реши, можел и да му върне свободата.

По думите на древноримския хронограф Марк Катон робът трябвало единствено да работи и да спи. Цялото време освен сънят било време за роба да работи – 15, 16 часа на ден.

Все пак господарите полагали добри грижи за робите си. Те не ги оставяли да мръзнат и гладуват, а робите, които работели на полето, получавали близо 1,5 кг. пшеница за един работен ден. Толкова била и дажбата на един легионер в армията. Освен хляб на робите давали половин литър некачествено вино, а също така определено количество масло и плодове. Болните роби преглеждал лекар, който също бил роб.