По време на своите пътувания, Кулик установил, че районът на унищоженията бил изключително голям. Той се натъкнал на огромни пространства повалени гори. Взривната вълна успяла да изтръгне от корен цели брези и борове.

Близо до центъра на взрива унищоженията били предизвикани не само от взривната вълна: тук дърветата били овъглени или обгорени. Следите показвали, че е невъзможно това да е бил обикновен горски пожар. По всяка вероятност дърветата са се подпалили в резултат на силна топлина, дошла отгоре. На разстояние стотици квадратни километра всичко живо било унищожено.

Местните жители приписали взрива на гнева на злите духове и не искали да придружават изследователите в техните експедиции.

Там, където Кулик се надявал да открие някакви останки от метеорит, нямало нищо. В самия център на взрива обаче, където унищоженията би трябвало да бъдат най-големи, Кулик попаднал на неповалена от взрива гора. Дърветата били овъглени, без игли и изглеждали като телеграфни стълбове, но все пак стоели изправени. 

Следи от метеорит Кулик не намерил нито в тази, нито в по-късните си експедиции. Какво тогава било предизвикало колосалният взрив?

През 1938 и 1939 г. Кулик посетил Тунгуска още два пъти. Експедициите не довели до събирането на нови данни. В пътуванията им неговият спътник и приятел Кринов обмислил идея, която по-късно родила нова хипотеза за случилото се в Тунгуска.

В дневника си Кринов написал: “Съществува само една-единствена възможност да се обяснят всички несъответствия, в които се препъват опитите ни за възстановяване картината на експлозията в Тунгуска. Обектът, наблюдаван от толкова свидетели, не е избухнал на Земята, а над нея.”

Втората световна война прекъснала по-нататъшните изследвания.