Елините чествали първите големи празненства – игри в Олимпия, откъдето идва и името им, което сме възприели днес. Те се провеждали през период от четири години чак до 394 г., когато били забранени от римския император Теодосий I.

Месец преди състезанията вестоносци обикаляли цяла Елада и оповестявали предстоящите Олимпийски игри. Ако имало война, тя била прекратявана. Всички елински полиси изпращали най-добрите си състезатели. Игрите траели една седмица. На стадиона, съблечени голи, атлетите се надпреварвали в бягане, бой с оръжия, борба, юмручен бой и гимнастика, а на хиподрума се надбягвали с колесници, теглени от четири коня (квадриги).

След завършването на тези коронни дисциплини, на стадиона се провеждал пентатлонът, който включвал пет дисциплини – бягане, скок, хвърляне на диск, хвърляне на копие и борба. Победителите получавали лавров венец, ползвали се с особена почит сред съгражданите си, поетите ги възхвалявали в стиховете си, а скулпторите им издигали статуи.

Първите правила на спортната борба в Древна Гърция били разработени от атлета Тезеус. Според тях при единоборствата за победител се считал този, който успеел да събори три пъти съперника си на земята. Забранено било да се нанасят удари с ръце, както в бокса, който съществувал вече като самостоятелна дисциплина. Нямало разделение на категории според теглото, делението ставало по възрастови критерии.

На състезанията не се допускали никакви жени под заплаха от смъртно наказание. Олимпийските игри били използвани като повод за дипломатически разговори: уреждали се спорове, започвали се или се разтрогвали съюзи.