През 1975 г. вратите на един от най-мрачните затвори се затварят и той потъва в забрава. Докато не се ражда идеята, че от него става идеален хотел. В наши дни нощувка в "Лангхолмен" се смята за много шик! |
До 1975 г. в затвора "Лангхолмен" спят престъпници. Днес там се влиза доброволно. Посетителите с усмивка навличат раирани дрехи и безгрижно влачат "оковите" си по безкрайни коридори. Не се чудете защо. Просто днес да влезеш като затворник в "Лангхолмен" се смята за много шик! Това е един от най-нашумелите "хотели" в Стокхолм.
Оказва се, че е забавно да преспиш една-две нощи в затвора. Стига, разбира се, да е на шега! Усещането е неповторимо: смесица от любопитство, забавление и … притеснение. Няма начин посетителят да не се замисли за затворниците, крачили между четирите стени на килията си, както и за осъдените на смърт, очакващи последния си миг. Такива като Йохан Алфред Андерсън, чул стъпките на палача в зората на утрото, в което влиза в историята на Швеция като "последния гилотиран".
Човек си лежи в килията, а пред очите му се изнизват стряскащи кадри от миналото. Той не спира да си повтаря, че не е истински затворник и че вратата не е заключена, а решетките на прозорците се отместват. Но и не може да изхвърли от главата си мислите за железни окови, пили и въжета (класически средства за бягство), удари с камшик и търкулнали се в панери отсечени глави. Мрачни картини, но кой знае защо привлекателни за посетителите!
Когато през 1975 г. последният затворник напуска килията си, вратите на "Лангхолмен" се затварят и той потъва в забрава. Докато на един предприемчив швед не хрумва идеята, че от затвора става идеален хотел. Все пак и двете представляват последователност от стаи, но с една съществена разлика: затворът струва пари, а хотелът… ги носи. Предприемачът влага в начинанието си 16 млн. долара, слага на мрачната сграда шикозна табела и парите буквално потичат. Стаите на хотела представляват автентични затворнически килии, но оборудвани с всичко, което изисква съвременният начин на живот: баня, душ, телевизор, радио, телефон… Иначе обстановката в "Лангхолмен" въобще не е променена. Запазен е дворът за разходки, както и етажите с килиите. Всички средства за инквизиция са събрани в изложбена зала.
Всеки ден в хотела се разиграва една и съща комедия. Посетителите тръгват на обиколка из "Лангхолмен" с подобаващо раирано облекло. Униформени пазачи водят "затворниците" на мним съд. Съдебната зала всъщност е бившата сауна на затвора. Играта започва! Всички са осъдени. За да бъдат освободени, те трябва да се справят успешно с редица изпитания - бягство, катерене на стени и т. н. Накрая всичко завършва в ресторанта на хотела. Там псевдостражари поднасят на арестантите "сух хляб и вода", а всъщност крехко печено и джин с тоник.
Понякога в хотела се отбиват и бивши затворници. Те признават, че обстановката определено ги забавлява. Въпреки това пандизчиите рядко влизат в килиите си… и никога не спят там! :)
прочитания: 2748