Златото е един от най-редките метали на планетата. Един тон земна кора съдържа 0,005 грама злато (спрямо 0,1 грам сребро). Океаните са най-големите златни находища на Земята. Особено златоносни са крайбрежните води. Предполага се, че количеството на съдържащото се в океана злато възлиза на около 10 млрд. тона.

Златото не е достъпно за всеки и затова е и толкова ценно. За да бъде добивано, са нужни огромни технически и финансови възможности. В Древния Египет, Рим, Византия хиляди роби са се бъхтели в златните мини при нечовешки условия, за да трупат безценния метал в съкровищниците на своите господари.

Съществуват различни типове златни залежи. Едни от тях са т. нар. сипеи. Именно от тях идват онези неравномерно оформени буци злато, които са откривани направо в речния пясък. За добива им не са нужни някакви особено развити технологии. Златотърсачите е трябвало да притежават добър нюх, познания за местонахожденията на съоитветните златни находища, корито за промиване на речния пясък и малко търпение.

Една такава буца с тегло 0,085 г. е предизвикала най-голямата треска за злато на всички времена. Тя е открита на 19 януари 1948 г. от занаятчията Джеймс Маршал във воденичен яз на щата Калифорния.

Най-големите златни находища днес се намират в Южна Африка. От дълбоките до 3000 м. шахти са извадени над 40 000 тона злато - това е почти половината от целия златодобив от новокаменната ера до днес.

Златото притежава и други ценни качества освен своята стойност! То е изключително устойчиво на пораженията, нанасяни от времето. Водата и въздухът не го променят. Златото е тежък метал, поради което той може да се натрупва в големи количества на малки пространства.

Историята познава много опити златото да бъде заменено с нещо по-ценно. Сребро, платина, петрол... Но напразно, златото си остава злато! Неговият истински недостатък е само един - бързо изтича през пръстите.