Първите пушки, наречени аркебузи, били изработени през XIV-ти век. Теглото им достигало 8 кг. Налагало се те да бъдат носени от двама души - единият се мерел в целта, а другият стрелял, като възпламенявал барута с тлеещ въглен. Възпламеняването с фитил изобретил белгийският херцог Магнус през 1370 г., с цел усъвършенстване на аркебузите.

През 1498 г. се създала нова ловна пушка с фитилно възпламеняване - мускетът. Конструктор на оръжието бил испанският майстор Мокето. Мускетът бил с къса цев, а дулото му наподобявало фуния. При създаването му Мокето търсел ефекта на по-голямо разсейване на снаряда.

По идея на Леонардо да Винчи през 1515 г оръжейни майстори създали пушка с кремъково запалване. Кремъклийките били използвани близо 250 г. както от ловци, така и от войници. През 1758 г. се патентовали ловните сачми. С тях дошла и ерата на новите пушки - канардиери, създадени специално за лов на дребен пернат дивеч. Цевите им били дълги до 3 метра, за да бъдел използван пълноценно барутът при поразяването на цел на по-големи разстояния.

Едва в началото на XIX-ти век швейцарският оръжейник Поли създал патрон за заднопълнеща пушка, а около 1834 г. била открита и металическата гилза. Така се създал истинският унитарен патрон. Той бързо намерил приложение в целия свят.

Още на следващата година немският майстор Хенрих Драйзе изобретил възпламеняването на патрона чрез иглен механизъм. Подобна техника се прилага и днес в ловните пушки. През 1836 г. белгиецът Литих Девал конструирал пушка, която стреляла с такива патрони. Така започнала надпревара за създаване на нови, удобни ловни пушки с леки конструкции и голяма маневреност.