На 25 септември, 17:00 ч., в Балабановата къща в Стария град-Пловдив ще бъде направена премиера на книгата на Йордан Детев “Светът общува с Боговете" – продължение на "Краят на Тракийската Атлантида". Събитието е част от тазгодишните традиционни Празници на Стария град, които ще преминат под надслов “Врата във времето”.

Уморих се да повтарям, че шедьоврите, които нашите археолози откриват са били израз на изкуството на Свещеното, а не само археология. За да проникнем в техните послания, са нужни сериозни изкуствоведски изследвания, а не интерпретацията им като прости илюстрации. Те нито започват, нито свършват с древногръцките легенди и митове.

Защо българската археология отказва да припознае праисторическите артифакти за дело на коренно население, чийто наследници сме? Последните ДНК анализи ни сочат за поредната генерация на автохтонни поколения, но много археолози “късат студентите”, които търсят в могилите ни културна приемственост, а не само топография.

Говорим, че културното ни наследство е и историческо. Дори така го наричаме, но по правило го лишаваме от контекст, от страх да не объркаме нещо в историческия фон, в който е било създавано.

Животът обаче е твърде кратък, за да се надявам, че ще доживея времената, в които тези малки, но много съществени разминавания ще бъдат преодолени. Затова пиша... романи. И продълженията им.

Най-големият шедьовър на епохата – свещената трапеза “СВЕТЪТ ОБЩУВА С БОГОВЕТЕ” – е събрала в себе си всички нишки на Сакралното в тогавашния свят. Някои я наричат Панагюрско съкровище. Какво ни казва, какъв е бил нейният творец и за кого била изработена?