След края на Втората световна война улица “Консервна” сякаш си е все същата. Само дето грохотът на консервните фабрики е стихнал. Обитателите й като че са си все същите меланхолични мечтатели...

“Благодатният четвъртък” отново ни връща към Монтерей, към онези безимотни и светли  нехранимайковци, чиито сърца са по-добродетелни от сърцата на “деловите и почтените” представители на висшите обществени слоеве.

През 1954 г. излиза “Благодатният четвъртък”, логично продължение на една от емблематичните творби на Джон Стайнбек, “Улица „Консервна“ (1945).

След края на Втората световна война улица “Консервна” сякаш си е все същата. Само дето грохотът на консервните фабрики е стихнал. Обитателите й като че са си все същите меланхолични мечтатели, чудаци, “нечестни по честния начин”, посвоему доброжелателни, малка общност от периферията на обществото, с философия за живота неизменно на ръба на закона. Само дето някои вече ги няма, други са напуснали Улицата, дошли са нови техни събратя. И празненствата са същите – бурни, с непредвидими последици. Докато в един благодатен четвъртък с нехайна лекота съдбата решава да слее пътищата на двама от героите. И улица “Консервна” никога не ще бъде същата.

Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман – “Тортила Флет”, и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със “Зимата на нашето недоволство” Стайнбек “се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината”.