От участъците от Великата китайска стена, изградени по време на династията Мин, най-добре са се съхранили, построените от камък. При тяхното строителство земната повърхност се изравнявала и върху нея се забивали масивни пилони, служещи за опора на градежа.

Върху тези фундаменти постепенно била издигана стената с облицовка от дребни камъчета, пръст и вар. Когато съоръжението достигнело нужната височина (стената в периода на династията Мин имала височина 6 м. и широчина 7,5 м.), най-отгоре се нареждал кирпич. Ако наклонът бил по-малък от 45 градуса, кирпичната настилка се правела плоска, а при по-голям наклон в стената се изграждали стъпала.

В периода на разцвета на династията Мин стената се простирала от крепостта Шанхайгуан на брега на пролива Бохайван  до Цзяйогуан в северозападната провинция Гансу (по време на династията Цин най-западната точка се е намирала 200 км по - далече).

Най-добре запазеният участък е този, който се намира в близост до село Бадалин, на около 65 км. от Пекин. На много места обаче стената е полуразрушена, особено в западните си райони.

За китайците Великата китайска стена служи за убедително доказателство за величието на държавата им в миналото. За останалия свят тя представлява удивителен паметник, свидетелство за силата на хората, тяхната изобретателност и  издържливост.