"Следобедни игри"

30 октомври,12 ноември
7 декември, 29 декември

19.00 часа
на сцената на НДТ “Сълза и смях”

по Рома Майо
режисьор Боян Иванов
продуцент Слав Бойчев
сценичен дизайн Петя Боюкова
музика S.U.S.F.

с участието на
Слав Бойчев, Надя Стефанова, Стилиян Стоянов, Иван Петков, Стоян Борисов, Ирина Андреева, Тони Карабашев, Димитър Иванов, Ивайло Спасимиров, Уляна Чан

със съдействието на
Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кр. Сарафов”
Общински културен институт “Искър”
www.kafene.bg   www.diploma.bg
радио АТЛАНТИК   радио ВЕСЕЛИНА

“Следобедни игри” е последното дипломно представление на класа на проф. Снежина Танковска, който завърши тази година.

Един от актьорите – Слав Бойчев, още по време на следването си създаде фирмата МОНТФИЗ АРТ ГРУП, чиято собственост са Актьорски школи МОНТФИЗ (в тях преподават Велко Кънев, Малин Кръстев, Мария Сапунджиева и др.)

Веднага след тазгодишното дипломиране на класа на проф. Танковска, МОНТФИЗ АРТ ГРУП откупи продуцентските права на “Следобедни игри” от НАТФИЗ и сключи договор с театър “Сълза и смях”.

БЪЛГАРИЯ АРТ ГРУП – новият продуцент на “Следобедни игри” – е дъщерна фирма на МОНТФИЗ АРТ ГРУП.

Представлението претърпява някои ключови промени по време на работата по второто издание. Двама от актьорите са заменени. Боряна Трифонова, която в момента е в Пекин и учи магистратура “Глас и движение”, е заместена от Уляна Чан – студентка на проф. Стефан Данаилов. Владимир Йорданов, който сега е във Великобритания и учи киноактьорство, е сменен с Тони Карабашев – ученик от последния клас на проф. Крикор Азарян.

Публиката, която в първото издание беше разположена П-образно на сцената, сега е в салона.

Един съвсем млад екип се впуска със свежа енергия в авантюрата, наречена ТЕАТЪР.

БЪЛГАРИЯ АРТ ГРУП е най-новата театрална продуцентска компания в страната. В този смисъл спектакълът “Следобедни игри” е новаторство не само заради младия си екип. Той е нов импулс – сигнал за зараждането на закъснялата в България нова форма за произвеждане на театър – частното продуцентство.

Аржентинската писателка Рома Майо произхожда от полско еврейско семейство, емигрирало в Южна Америка по време на Втората световна война. Участва в детски театрални школи в Аржентина. Учи театър, рисуване, танци и керамика. Пише новели, детски приказки, сценарии за кино, телевизия и театрални пиеси. Участва в множество театрални проекти както в Испания, така и в други страни. Получава награди за творчеството си в Бразилия, Венецуела, Колумбия, Канада, Италия, Испания и България.

“Следобедни игри” е първата реализирана на сцена пиеса на Рома Майо и има огромен успех. Премиерата на спектакъла е през юни 1976 г. и той се играе с голям успех 18 месеца, след което е забранен от президента на Републиката. Печели награди Talia, Argentores  и Moliere през 1976 г. и моментално се превръща в хит. По същото време изданието на пиесата, подготвено от Talia е цензурурано от властите. “Следобедни игри” е пиеса, в която деца играят игрите на възрастните. Тези невинни детски игри бързо се трансформират в неописуемо насилие. От игра на игра се стига до убийство. Като на игра.

“Пиесата “Следобедни игри” е интересна и провокираща, а актьорите я превръщат в едно изпълнено с живот представление. Тя забавлява и шокира. Магията се случва веднага и остава валидна за всеки един зрител много след края”

“Игрална площадка, осветена от следобедно слънце. Няколко деца, очевидно от семейства с различен социален статус, играят обичайните за всяка детска площадка игри. Бързо се разкриват не само техните взаимоотношения, но и взаимоотношенията на техните семейства. Филмите, които гледат, разговорите на родителите, които децата повече или по-малко превратно са разбрали, това е техния свят, в който калейдоскопично се завъртат образите от медиите, имитирането поведението на възрастните и борбата за лидерство. Който е герой, в следващата игра може да бъде аутсайдер. Търсенето на разнообразие, на нови начини да си прекарат забавно следобеда несъзнателно ги превежда през повечето ключови моменти от живота, които ги “очакват като възрастни”.

“Спектакълът е изключително актуален със ситуацията в България в момента, тъй като драматургията и режисурата извеждат на преден план насилието и жестокостта между децата. Комичните случки и невинните спречквания, прерастващи в шокираща жестокост, поставят пред възрастната аудитория неудобния въпрос познаваме ли децата си? Ако те са такива сега, какъв би бил светът утре?”