Марион Зимър Брадли е американска писателка, наложила се като един от доайените на жанра фентъзи с “Мъглите на Авалон”, нейната епична интерпретация на легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.  Родена е на 3 юни 1930 г. в щата Ню Йорк. Първоначално писането й е просто хоби и тя публикува разкази в различни списания за научна фантастика. По-късно изцяло се отдава на страстта си и дори издава собствено списание – “Marion Zimmer Bradley's Fantasy Magazine”. Романът “Мъглите на Авалон” е публикуван през 1983 г. и бързо печели огромна популярност. За екранизацията са ангажирани звезди като Анджелика Хюстън, Джулиана Маргулис, Джоан Алън и Мишел Вартан, но филмът все пак не успява да пресъздаде докрай силата, красотата и  драматизма на романа.

Марион Зимър Брадли почива на 25 септември 1999 г. в Бъркли, САЩ, но категоричната й молба е да бъде кремирана и прахът й да бъде разпилян от хълма Тор в Гластънбъри в Англия.

Съществуват книги, които, веднъж прочетени, завинаги остават в съзнанието ти. Точно такава е “Мъглите на Авалон” – роман, който не просто впечатлява, а вълнува дълбоко духа, подтиква към нови пътища и нови страсти.

В “Мъглите на  Авалон” Марион Зимър Брадли дава думата на онези, на които дължим неувяхващата красота, нежността и чара, излъчван от прастарите легенди, на жените от преданието – прелестната Игрейн,  чиято красота заплита съдбоносен възел от страсти и която е предопределена да роди великия крал; сестрата на Артур Моргана – жрица и вълшебница, и Гуенхвифар – въплъщение на нежна и безпомощна женственост, която ще  породи една гибелна страст. Но в шепота на техния разказ не остават пренебрегнати и героите от старите предания, рицарите без страх и укор, защитниците на слабите, готови  да отидат на смърт, за да не престъпят клетвата си – или за любовта на една жена. Това е поглед към старата история, който показва как дори в онези времена, когато от жените се е очаквало единствено да раждат деца и да се грижат за дома, всяка достатъчно силна и вярваща в себе си жена е можела сама да променя живота – и то не само своя, а този на цели империи.

Силата на тази книга се изразява в това, че надхвърля стандартния приказен преразказ, говори в категории, които са актуални и ще останат актуални, докато свят светува, и може би особено сега – за сблъсък на религии, за подмяна на ценностни системи, за криворазбрана лоялност, която може да предизвика страшни трагедии. Тя вълнува и увлича, но и непрестанно напомня, че в каквато и среда да отраснем, каквато и вяра да изповядваме, не можем да пренебрегваме силата на природата, не бива да вървим против себе си – и не бива да  забравяме, че центърът на всяка вяра са Доброто и Светлината.

Тази изключителна интерпретация на цикъла легенди за крал Артур и рицарите на Кръглата маса е нещо много повече от романтична фантазия. Образите са силни, пълнокръвни, прекрачили рамките на своята епоха, затова и лесно можем да се идентифицираме с тях. Драматичният, задъхан ритъм на събитията, бурните страсти, атмосферата на гибелна обреченост – всичко това кара крале, рицари и красиви жени да слязат от страниците на старите предания, да ги почувстваме близки и да ни накарат да повярваме, че в  крайна сметка, въпреки всичко, доброто, вярата и надеждата ще възтържествуват.