 Трябва да признаем обективното състояние. Новите технологии са все още в голяма зависимост от културата. Всички задачи, изпълнявани досега по традиционен начин обаче, вече получават по-добри решения. |
автор: Йордан Детев
Недоволни от управленските решения е имало и винаги ще има. Най-честата критика към тях е, че са взимани на тъмно, без участието на гражданското общество. Опитите за включване на негови представители в политическата практика не сработват, защото хората отгледаха подозрителност и недоверие. За съжаление, не без основание. Нагледахме се на многобройни, меко казано, неудачни управленски решения. Как може да се излезе от тази тупикова ситуация? Нека фиксираме проблема. Качеството на дискусиите, търсещи управленско решение, е наболял проблем, касаещ достъпността на всеки, позволяваща му да вземе отношение и сам да предложи решение. Имаме ли инструменти за такава работа? Повечето граждани у нас вече загубиха вяра, че това може да се случи по справедлив и удовлетворяващ всички начин с досегашните практики, които само имитират сериозната гражданска дискусия по обществено значими теми.
Тогава откъде можем да чакаме промяна? Оттам откъдето дойде. Дали тя закъсня или времето бързаше? Никога няма да узнаем. Но е факт, че в последните 25 години ние не дадохме особен шанс на новите технологии. Употребявахме ги избирателно само там, където беше неизбежно и по начин далеч от пулса на динамичното им развитие, водещо до непрекъснато повишаващите се техни стандарти. За подобно поведение има популярна приказка за щрауса и главата в пясъка. След появата на глобалната Мрежа и развитието на семантичния web, вече няма начин да избегнем приложенията на виртуалната култура в обществения живот, намесата й в политическите дебати, огромните ползи, които предоставя глобалната икономика и – най-сетне, дойде ред да го кажем, в Културата.
Как новите технологии навлизат в тези “девствени” у нас територии?
Преди години, когато науката все още се страхуваше от нейното значение, нова област изследвания, наречена “Изкуствен интелект” започна да предоставя идеи в направлението “Представяне на знания”, които ще използвам. Но защо точно тези идеи? Нима доброто управление във всички обществено значими области е нещо друго, освен опит текущите знания за тях да бъдат представени пред обществото, за да бъдат приложени в добри процедурни практики?! Обществото си има единствен дневен ред – да изгони празнодумците от живота ни и да ограничи тяхното присъствие във висшите ешалони на властта. Там те не помагат с нищо, само пречат.
Имам своята малка теория, която засега ще запазя за себе си, докато не открия неин подходящ медиатор. Знам само, че това е работа на журналисти и медии. На пръв поглед те са “на терена”. И би трябвало да форматират за нас рамката от определен интелектуален минимум, обществено въображение и известен управленски опит, за да търсят с тях кадри за обществено значими дискусии, за да им връчват “карт бланш” за участие в тях.
Но какво е тяхното моментно състояние? Вън от личностните характеристики повечето медии просто механично репродуцират старите си рефлекси. Но средата, в която вършат това е изключително променена днес. Рефлексите си медиите отгледаха в други условия, в други среди и ситуации, в които преобладаваше пасивната аудитория. Днес електронните медии (а всички медии са електронни, защото държат да имат свой електронен образ и подобие в Мрежата) се учат да общуват директно и конкретно с “публиката”. Учат се, като всички нас, на виртуална публичност, съчетаваща семантичната Мрежа със свободния достъп на всеки с тях в реално време.
Да, новите технологии априори гарантират достъпност на всеки до обсъждането на изнесените в публичното пространство теми и продължават свръхдинамично да доусъвършенстват тази достъпност чрез мобилните комуникации. Всичко това създава изключителна предпоставка за реализацията на модела, наречен делиберативна демокрация. Последният е квинтесенция на многовековното развитие на философските дебати – начин за Равнопоставен диалог, в който можем да внушим на управляващите справедливи решения по обществено значими въпроси.
Но само толкова ли може виртуалната публичност? Досегашният опит компрометира огромна част от нейната общодостъпност. Роди уродлива практика – хейтъри, тролове..., която дори не е законодателно санкционирана. Избуява уродлив път да се компрометират електронните комуникации. Действително ли са толкова безпомощни от хакерски атаки те? Или става отново дума за нашенско боравене с “темплейти” и “плъгини”, когато трябват контрол и филтри. Както се шегувахме с “органите”, плъзнали из компютърните зали, в които разцъфтяваше масово пиратството:
“Не е трудно да бъде открит сървърът, но този, който знае как да направи това, не би стоял на работа в органите!”
Трябва да се открие лек за тези болести на замърсената обществена среда. Затова насочихме усилия към провеждането на експеримент, който да включва много от елементите, замислени да проявят във виртуалното публично пространство новите идеи за обсъждане, дискусия и посочване на управленски решения, познати като модел на делиберативната демокрация. Това ще се случи в Седмицата, която предстои в рамките на Международния филмов фестивал за наследство.
Кръгла маса по проблемите на културата
Традиционна и виртуална култура – опит за сближение
14 май (сряда) от 15:00 ч. в Американски център на Столична библиотека, София 1000, пл. Славейков 4
Културата се определя от върховите постижения в изкуствата, изучването и опазването на традициите и културното наследство, състоянието на специализираното образование и духовността. Появилата се като алтернативна нова електронна среда направи тези процеси невралгични и ни вмени историческата задача да се погрижим за тяхното общение. Процесът е закономерен – старите форми губят обхват и публичен интерес, в новите още липсва достатъчно качество и художествени стойности, зависими са от специфична среда, за да се осъществяват. Това не им пречи обаче да стесняват хоризонта пред традиционната култура и да поставят сериозни социално-психологически и креативни проблеми пред творците. Затихващият обществен интерес към определени традиционни форми поражда очаквания за съкращения и намаляващо финансиране.
Намираме се в апогея на световна културна криза. Усещането за упадък иде от липсата на работещи идеи за сближаване и занижената нравственост. Нови митове компрометират медийна електронна среда и плашат хората. Но няма връщане назад, нито можем да останем повече върху двата бряга на културната река.
Сближаването е въпрос на политика и се реализира в процеси, които искат проучване и анализ, за да бъдат успешно управлявани. Резултатите от текущи анализи следва да залегнат в конкретни планове за сближение между традиционната и виртуалната култура.
Периоди на развитие и мястото ни в тях
Като всяка промяна, носеща нова за човечеството епоха, и виртуалността следва свои собствени етапи на развитие и уточняване на отношения със завареното положение на една отминаваща парадигма. Приемаме обаче, че битката между двата типа култура е приключила, независимо че още могат да се срещнат отявлени противници на “компютрите”, особено в изкуството. Тук е в действие неумолимият ход на историята, който ще съумее да отстрани подобни екземпляри.
Трябва да признаем обективното състояние. Новите технологии са все още в голяма зависимост от традиционната култура. Всички задачи, изпълнявани досега по традиционен начин обаче, вече получават по-добри, алтернативни решения. (Гутенберг не е искал медийна революция, а само да ускори копирането на Библията, да го направи по-добре, по-бързо, по-евтино).
Етапът, който предстои бих нарекъл Изчисляване на зависимостите – сочи пренебрегваните области, слабите места и недостатъците на новите системи, скептичен е към някои от модерните аспекти в средата на глобално семантично и технологично ниво. Но това е етапът, в който се ражда виртуалната култура.
Несъмнено тя върви към (трети и последен етап) своята автономия. Тя ще ни освободи от зависимостите на старите лични, социални и културни системи. Дигиталната обработка на информацията и новите комуникации се превръщат в непозната до днес културна индустрия. Всяка значима тема днес е немислима, ако не е пръсната във ветрилото от многобройни жанрове и форми. Новото художествено мислене расте върху друга, вече смесена среда.
Организация на събитието
Кръгла маса с 3 панела – за изкуство, културно наследство и образование. Ще направя опит за организирането и на 4-и панел, този за духовността. Но не съм оптимист. Духовността е зависима от религиите, а там е гореща зона...
По посочените 3 панела ще бъдат заявени и разписани конкретни тематични области, които проследяват съотношението, заемано в момента от традиционната и виртуалната култура, техните основи, среди, жанрове... Нашите чуждестранни партньори (Италия, Русия, Испания, Полша, Македония, Унгария) са сред поканените за участие в панелите с теми по свой избор. Последното, което ще кажа в този материал е, че за всеки панел отговаря особен тип Rapporteur1
Очаквайте продължение. Въпроси и записвания отправяйте на адрес:
1 RAPPORT
1. n фp. разбирателство, съгласие, хармония
to be in/on RAPPORT with разбирам се с
2. връзка чрез медиум, връзка с хипнотизатор
Йордан Детев
