На 19 септември Античният театър в Пловдив прие специалния симфоничен концерт „Ancient Whispers“ на гръцката дет метъл група „Septicflesh“. На сцената с нея излязоха Оркестърът и Хорът на Държавна опера – Пловдив под диригентството на Koen Schoots. Към тях се присъединиха вокалистките Fany Melfi и Aphrodite Patoulidou, както и Vahan Galstyan, чието изпълнение на дудук внесе характерен тембър в музиката. Концертът беше организиран от Blue Hills Events като част от музикалния форум Music of the Ages и Културния календар на Община Пловдив.

  От самото начало пролича, че оркестърът и хорът няма да бъдат просто фон на „Septicflesh“. Те поставиха първите звукови акценти, а с появата на групата тежките китари, барабаните и вокалите постепенно се вплетоха в симфоничното звучене. Нито един от двата компонента не отстъпваше място на другия. Оркестърът добавяше плътност и драматизъм, без да отнема от агресията на метъла, а мощта на групата даваше необходимата енергия на симфоничните партии. Този перфектен баланс остана запазен до края на концерта.

  Сетлистът включваше някои от най-известните композиции на гръцките музиканти – „Pyramid God“, „Enemy of Truth“, „Virtues of Beast“, „Communion“, „Martyr“, „Prometheus“, „Anubis“, „The Dark Art“. В „Pyramid God“ и „Communion“ оркестърът разшири звуковата картина с нови пластове, докато „Enemy of Truth“ и „Martyr“ запазиха суровата енергия и директната атака на групата. „Virtues of Beast“ и „Prometheus“ дадоха повече пространство на оркестъра и хора. При „Anubis“ симфоничният елемент вече звучеше като неделима част от композицията. „The Dark Art“ затвори основната програма с плътно съчетание на тежки китари, хор и оркестър.

  Особено място в концерта имаха и гостите. В ключови моменти дудукът на Vahan Galstyan внасяше по-мек и наситен звук в иначе тежката музикална картина. Fany Melfi и Aphrodite Patoulidou от своя страна вплетоха различни вокални нюанси и контрастираха с основните тежки вокали на „Septicflesh”.

  При толкова голям състав най-голямото предизвикателство остава звукът. На Античния театър в Пловдив той беше безупречен. Китари, барабани, вокали, хор и оркестър се чуваха ясно и имаха своето място в общата картина, без отделните партии да се сблъскват помежду си. Това беше особено важно в най-масивните моменти от програмата, когато сцената буквално се изпълваше със звук. Нито тежестта на групата поглъщаше оркестъра, нито симфоничният състав размиваше метъл звученето. Светлинното оформление допълваше музиката с достатъчно драматизъм.

  Впечатляващият „Ancient Whispers“ показа, че симфонията и дет метълът могат да се допълват, без нито един от двата стила да губи характера си. Това всъщност е посока, която „Septicflesh“ развиват от години. В Пловдив тяхната идея оживя в пълния си мащаб – мощна и съвършена!