We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Кой е любимият ви албум на прогресив метъл групата "Dream Theater"?

"Images and Words"
"Awake"
"Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory"
"Six Degrees of Inner Turbulence"
"Systematic Chaos"
"The Astonishing"
"Distance over Time"

 
   Резултати

ВРЕМЕТО
Konsultkantora_new
Деси Шишманова: “Журналистиката е обсебваща професия”
 
24 Дек, 2006
Деси Шишманова: “Журналистиката е обсебваща професия”Десислава Шишманова е директор на РТВЦ-Пловдив от 5 юли 2000 година. Деси е автор на много филмови продукции, като най-известни измежду тях са: “Непокорените”,“Спасение”, “Начо” и др.

Десислава Шишманова е директор на РТВЦ-Пловдив от 5 юли 2000 година. Автор е на филмите: “Българи сме”, “Спасение”, “Непокорените”, “За театъра...”, “Проблем 13”, “Начо” и други. 

- Как започва денят Ви?

- Началото на деня за мен е една от най-приятните части на денонощието. Мисълта, че започва още един чудесен ден, е прекрасна.

Много съм ранобудна и това, което правя всяка сутрин, е една много дълга и хубава разходка с домашния любимец. С моето куче правим обиколка на Гребната база. Следва сутрешното ми кафе и идвам на работа. В началото на деня чета вестници, тъй като го налага професията ми. След това задълженията ми са различни в зависимост от деня. В понеделник на дневен ред са оперативките. Набелязват се новите моменти. Ако пък е друг ден от седмицата, започвам с конкретните задачи, които имам. Работното ми място в никакъв случай не е само в този кабинет. С много по-голямо удоволствие винаги отивам в монтажните, в нюзрума на телевизионния център и когато имам възможност продължавам и да снимам определени неща.

- Нека се върнем във времето, когато сте участвала в постановките на Учебния театър на  ПУ ”Паисий Хилендарски”.

- Беше много хубаво. Това са студентските ми години, които с голямо удоволствие мога да каже, че минаха под знака на прословутата 13-та аудитория. Тогава студентският театър се казваше “Проблем 13” и беше едно много симпатично общество от хора, които с удоволствие бяха заедно. Имаха самочувствието, че са носители на един особено академичен дух. Оказа се, че с тези хора сме страшно близки, защото почти 20 години по-късно продължаваме да се виждаме без значение какъв е поводът. Въобще има много неща, които ни свързват. Иначе правехме доста интересни експериментални театрални постановки. Между другото, аз съвсем не гледам на този театър като на самодеен. С много любов сме подхождали към този момент от живота си. Всички бяха доста сериозни хора със стойностно присъствие и не знам дали при някакво друго стечение на обстоятелствата от тях не биха излезли добри професионални актьори.

- Какво ще посъветвате тези, които тепърва ще се занимават с журналистика? Какви качества трябва да притежават?

- Преди всичко за тази професия е много важно да имаш гражданско мислене. Да бъдеш коректен към фактите. Знаем, че абсолютна истина може би няма и всичко е въпрос на гледна точка, но има някакви факти, които трябва да бъдат показвани коректно. Човек, който би искал да живее спокойно, не би трябвало да се насочва към тази професия. Тя е много изконсумираща, много обсебваща професия. Така, че характер, разум и смелост са нещата, които трябва да притежава  човек, за да бъде журналист.

Доволна съм от отминаващата година, защото много работа свършихме тук в телевизията- Как ще коментирате фактът, че все повече певци, фотомодели  и участници от реалити програми стават водещи?

- Специално те като водещи не знам дали имат много сигурно бъдеще. Иначе в това няма нищо лошо. Всеки може да стане всичко, не е нужно да има диплома. Има хора, които просто са талантливи и достатъчно ясно чуват вътрешния си глас. Ние нямаме чак толкова сериозна професионална школа за подготовка. Аз без излишно самочувствие ще кажа, че БНТ е школата, от която са се появили всички други телевизии.  И колкото да я критикуваме, аз мисля, че всичко започва оттам.

- Каква е формулата на успешното предаване и филм?

- Универсална формула не знам дали съществува. Например в един филм основното е да има добър разказ. За сетивата на този, който гледа да няма препятствие, да попие това, което идва от екрана и да му въздейства емоционално. Нещата трябва да бъдат направени така, че човек да не се чуди какви са тези сложни метафори. А колкото до предаванията – за мен успешно е онова, от което аз не бих се срамувала, ако ние сме го произвели. Иначе няма такова, което на всички да се хареса. Сигурно по общата формула успешно е това, което е най-гледано, но тук веднага тръгват куп въпроси

- Коя е най-голямата награда за вас?

- Най-голямата награда... Естествено, че при всички случаи трябва де е свързана с момента, в който нещо направено от нас е достигнало до публиката, за която е предназначено. При всички случай това е да си имал възможността собствените си мисли, вълнения, фантазии по определена тема да ги направиш зрими за тези, които консумират този продукт.

- Как се зареждате с положителна енергия?

- Движа се много. Преди всичко пеша. Всяка сутрин се разхождам по Гребната база. Вечер също отделям още един час за разходка. И всеки един момент гледам да го прекарам с хора, които са ми много приятни и това изключително много ме зарежда с добри мисли. Имам предвид приятелите, семейството и най-вече дъщеря ми, която е прекрасно дете. Основното е да контактуваш с качествени хора, за които си важен ти самият, а не това което можеш да направиш за тях. Да държиш на дистанция хора – егоисти, които злоупотребяват с добрите ти намерения. Когато си заобиколен с положително настроени хора, винаги се чувстваш прекрасно.

- Добра дума железни врати отваря, е казал народът. Коя е добрата дума, която бихте желали да чуете?

- Всяка дума казана с добро отношение бих чула с удоволствие, дори и когато истината не е много приятна за слушане. Но ако тя е поднесена с достатъчно такт и добронамереност в посланието, което е отправил отсрещният човек, с удоволствие приемам такава позиция.

- Има ли девиз, който следвате?

- Дори да има неща, които в определен момент ми допадат, те се променят. Не си представям, че има човек, който остава един и същ през целия си живот и така живее под някакво слово. Но мога да ви кажа в момента девиза, който за всички нас в РТВЦ-Пловдив е водещ. Понякога хората ни питат: “Вие от коя телевизия сте?” Всички колеги казваме: “Телевизията с очилата”. И  ние решихме, че телевизията е с очилата, за да виждаш по-добре. Този девиз в момента ми е на дневен ред.

Много е хубаво, че сме в Пловдив и живеем в такъв град. Пловдив е една особена територия, той е добър към творците си и ние имаме само да му връщаме. Това е нещото, което може да го направи по-хубав и по-добро място за всички, които живеят тук.

- В края на годината обикновено е време за равносметка, кое е събитието за вас в  професионален план?

- Доволна съм от отминаващата година, защото много работа свършихме тук в телевизията. Едно доста приятно събитие беше 35-годишнината на РТВЦ-Пловдив, която отбелязахме. Нямам предвид празничният коктейл, а една наша инициатива да представим историята на центъра през заглавията, които той е произвел за тези 35 години. Имаше много емоция около създаването на тази програма  Направихме възстановки на стари предавания. Първите говорители Наско Начев и нашата колежка Пепа Славчева представиха една емисия “Ретроновини”.  Всички журналисти, които са  правили предавания, също бяха поканени. Всичко това ни зареди с положителна енергия. Естествено, увеличаването с още два  часа на програмата също мога да отбележа измежду нещата, които са добри.

На всичките наши партньори дължим голяма благодарност, затова че оценяват присъствието ни в това общество- На 7 юли 2006 г. РТВЦ-Пловдив  бе удостоен със сребърен почетен плакет от Областния управител на област Пловдив. Разкажете ни повече за наградата.

- Господин Тодор Петков наистина успя да ни изненада. И формулировката беше доста стопляща нашите журналистически души, защото беше за неговия принос за развитието и укрепването на гражданското общество, за доказания професионализъм, обективност и принципност и по повод 35-та годишнина от създаването на Центъра. Това означава, че не просто присъстваме в този град, а и правим нещо полезно. Получихме поздравителни адреси и телеграми от президента на Република България Георги Първанов; от министър-председателя Сергей Станишев, където обръщението беше написано лично от него на ръка; от апелативния прокурор звучеше много хубаво. Той казваше, че годината в която България ще влезе в Европа, ние отбелязваме нашата годишнина и всъщност РТВЦ-Пловдив отдавна е там. На всичките наши партньори дължим голяма благодарност, затова че оценяват присъствието ни в това общество.

- Кое събитие е номер едно за страната ни за 2006 година?

- Няма да изненадам никой ако кажа, че това е присъединяването ни към Европейския съюз. Иначе за жалост в негативен план, това е препотвръждаването на присъдата на българските медици в Либия. Това е един много сериозен знак въобще за нашата вътрешна  и  външна ситуация.

- Как ще се отрази членството ни Евросъюза върху медиите?

    - Медиите имат много сериозна задача. Аз мисля, че през следващите 6-7 години, в този период на адаптация на един по-различен стандарт, ще има много работа за медиите. Темите ще бъдат интересни за хората безспорно. Нека погледнем  рубриката  “100 въпроса за ЕС” на  БНТ. Във всички варианти на обратната връзка с телефони и по електронна поща от това, което хората питат или реагират на излъчени предавания, идва информацията, че нещата наистина са важни и интересни за тях. Сега е моментът медиите да станат едни посредници между нещо не дотам познато на обикновения човек, който не може да си позволи достъп до всякакви източници на информация. Там виждам ролята на медиите. А дори и в едни забавно-развлекателни форми, които дават възможност да стане ясно, че нашата култура е абсолютно съизмерима с европейската, и наистина много отдавна е там.

- Какво ще включите в програмата на РТВЦ-Пловдив за коледните и новогодишните празници?

- Доста любопитни неща. Зрителите ще могат да видят с усмивка направените новинарски емисии и спортни рубрики, които са поглед към отминалата година. Те ще включват любопитни материали, които са били някаква находка през годината. А хората, които ги представят, ще бъдат в малко по-необичайни роли. Доброто настроение е в основата на направата на тези предавания. Една друга наша инициатива – “Писмо до моя дядо Коледа”, също е много интересна. Обикновено на  Коледа децата пишат писма до него и очакват подаръци. А всички ние сме едни пораснали деца и решихме да поканим порасналите пловдивчани да напишат своето писмо до дядо Коледа. Това може да бъде някакво много съкровено желание или нещо, което искат да споделят просто с нас. Тази кампания ще се развие в две посоки – ще направим едно предаване по най-интересните писма, които сме получили. То ще се излъчи  по време на коледните празници в регионалната програма. На 31 декември в специалното издание на програма “Чай” на БНТ,  което този път ще бъде 4 часа, също ще бъде развита тази тема  “Писмо до моя дядо Коледа”. Ще има репортаж и за нашата компания.

Зрителите ще могат да видят с усмивка направените новинарски емисии и спортни рубрики, които са поглед към отминалата годинаВ село Леново снимахме едни много симпатични и жизнени дами от местната фолклорна група, които правят възстановка на Бъдни вечер с всичките приготовления, с много характерен диалектен говор. Много големи актьори се оказаха  и чудесно се въплътиха в ролите. Ще имаме и сериозен обзор на годината, за него ще поканим колеги от други медии. Всеки през неговия поглед ще прецени годината. Поканихме деца от една пловдивска детска градина, които украсиха нашата елха в студиото и ни разказаха за техните желания .Така че и това ще бъде телевизионно предаване. На 31 декември в програма “Чай” с поглед към Новата година и присъединяването ни към Европа пряко от Античния театър ще включим оркестър канарите и квартет “Интро”. Ще излъчим както в регионална програма, така и на 31 декември един много интересен  наш разказ за това какво е Пловдив. Тази космополитна смесица от религии и  култури ние сме я показали през погледа на едно семейство. Една изключително изявена пловдивска лекарка доц. Калева, която е еврейка. Нейният съпруг-лекар, който е от турски произход и най-близкият приятел на семейството, който е арменец.

- Какво написахте в писмото си до дядо Коледа?

- Във всеки случай е нещо много простичко и много лично. Това, което всеки човек иска – да бъде обичан, да бъде здрав и да има удоволствието да работи това, което иска. Пожелавам си го и през следващата година, защото аз съм вече малко пораснала и знам, че нереалистичните желания много разочароват след това, като не се сбъднат. Затова си пожелавам нещо реалистично.

- Вие как ще отпразнувате Коледа и Нова година?

- Коледа е семеен празник. На 31–ви декември ще работя. Ще празнувам и ще си бъда в Пловдив. Това са едни от най-хубавите празници. Аз съм щастлива, когато наближават.

- Какво ще пожелаете за Новата година на зрителите на РТВЦ-Пловдив и на вашите колеги?

- Скоро си говорихме с приятели, че наистина първо трябва да се молим да са добре тези, които не са ни чак такива доброжелатели, защото всички неща са свързани с тях. Ако те не са добре, това рефлектира върху всички нас. На всички пожелавам три неща – да бъдат здрави, обичани и богати. Нямам предвид само пари, въпреки че и те са важни, за да живее човек нормално.

Искам колегите да са живи и здрави. Да имат сили да бъдат на нивото на очакванията на нашите зрители. Нека Новата 2007 година  да е още по-успешна.

прочитания: 9295

We Rock 2 Paritet

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info