- Първо публиката ще чуе парчета, написани през 1969 г., когато бях на две години… Е, не на две, но бях много млад тогава. Това е любовно писмо от млад музикант, отправено към две течения в музиката, които харесва най-много. Беше фантастично, когато го направихме за първи път, след което не съм го свирил 30 години, после го възобновихме през 1999 г.
През втората част на концерта ще чуете по-съвременни парчето от соловата ми кариера и, разбира се, няколко парчета на “Дийп Пърпъл”. Ако дойдете с отворени сърца и умове, смятам че ще си тръгнете танцувайки.

- Този въпрос изисква да сложа етикет върху себе си, а мисля че никога не съм се опитвал да го правя. Разбира се, бях част от много голяма рок група, която ме популяризира сред хората, но преди всичко съм музикант.

- Сякаш хиляди години съм бил в “Дийп Пърпъл” и тъй като времето си летеше, трябваше да продължа напред или да се отклоня от правия път. Имах нужда от повече време, за да пиша и по-малко време да прекарам в хотелската стая.

- Джими Хендрикс, Джон Ф. Кенеди… Много добър въпрос, но е невъзможно да се отговори на него. Свирил съм с едни от най-добрите, така че стандартите ми са доста високи. Всъщност аз бях в супергрупа с Ричи Блекмор.

- За съжаление, денонощието има само 24 часа, което понякога не е достатъчно. С удоволствие бих свирил с всеки един от тях. Но ако трябва да направя нещо ново с членове на бандата, разбира се, това ще бъде Ричи Блекмор. Има такава вероятност. Ако стане, ще танцувам по улиците, но пък няма да съм изненадан, ако не се случи. Този проект не означава, че ще се събираме, защото наистина е време да се учим от миналото, а не да живеем в него.

- Работя по няколко проекта, които ще отнемат поне 3-4 години, а и през това време ще се появят други, не се оплаквам от липса на работа. Но моята мечта е да си представя как след сто години ще си седя на един облак горе, с арфа и криле, а долу някой ще свири нещо мое, а аз ще крещя: “Повече на първа цигулка!”