В краткия промеждутък между два полета от Берн до България и обратно успяхме да чуем какво мисли Николай за експериментите в музиката и за завръщането.

- Може би завръщане към типично българското. Когато ние, българите, свирим джаз, за да имаме собствен  почерк и да направим нещо по-различно от това, което светът вече е чувал, и то на много добро ниво, трябва да се използват елементи, свързани с нещо изключително наше. Единственото такова нещо е фолклорът. За мен това е нов опит, не съм се занимавал досега с това и ми е изключително интересно. Така че в този смисъл може да се каже, че за мен това е един вид завръщане към корените, към българското в свиренето.

Ако говорим за завръщането ми към България, много бих искал да се върна и се опитвам да свиря колкото се може повече тук през последните години, защото ми е изключително приятно. Конкретно за идването ми сега, за “Пловдивски джаз вечери”, от логистична гледна точка беше много трудно. В момента съм в средата на репетиции за един много голям проект в Швейцария. Имам договорни отношения с една доста сериозна компания, наложи се да ги “заобиколим” и това ми създаде известни затруднения. Тук съм буквално само за ден и половина, но направих всичко възможно да дойда и много се радвам, че се получи.

- В интерес на истината навремето свирех предимно метъл, най-вече “Металика”. Веднъж слушах един концерт на “Бели зелени червени” и пробвах да свиря нещо като тях. Естествено, нищо не се получи. Тогава се записах на уроци в тяхното джаз ателие, така че първите стъпки в джаза съм научил от Веселин Койчев. Затова сега е голямо удоволствие да свиря с него заедно на една сцена.

- Да, две от парчетата са мои, те са подчертано фолклорни. Това нe е много типично за мен. Обаче в опита си да прави нещо интересно, макар и малко по-зле или по-добре изсвирено, човек търси оригиналното. А когато българин се опитва да представи нещо малко по-оригинално, обикновено се стига до бекграунда, който ни е познат от детството – фолклора. Той ни е набит в подсъзнанието и някак си успява да изплува. И колкото и да искаш да избягаш, по някакъв начин, ако се опитваш да правиш нещо различно, обикновено това е първото, което ти хрумва. И си казваш добре де, всички го правят, защо и аз да не го направя. Така пробвах.

- Има интерес към етно, а не точно към български фолклор.

- Напротив, доста е познат, даже го учихме в училище – в трети курс имахме предмет, който се казваше “Ритмика за напреднали”, и половината семестър беше посветен точно на българския фолклор и свързаните с него ритми. На тия хорица им е трудно някак си, те могат да го свирят технически, защото са много кадърни, но...

- Абе свирят го, ама някак си не звучи. Все едно да хванеш сватбарски музиканти и да им кажеш да свирят джаз. Може и да изсвирят нещо, ама не звучи. Не им идва отвътре.
 







Посетете страницата на Николай Карагеоргиев в MySpace тук