 С всеки ред, с всяка приказка, Розински изгражда един по-добър свят – не идеален, но пълен с нежност, истина и смисъл. |
Розински е български писател, роден в подножието на Стара планина – в китното село Розино, където ухае на рози, живеят легенди и думите носят дълбок смисъл. Родният край вдъхновява цялото му творчество – изпълнено с обич към българския език, природа и традиции.
Той пише, за да събуди добротата, въображението и връзката между деца и родители. Неговите истории докосват, вдъхновяват и остават дълбоко в сърцето.
През 2024 г. Розински издава първата книга от авторската си поредица „Твоето име… е вълшебно“ – проект от 10 книги, в които героят е самото дете читател, а имената на неговите близки и приятели се дописват в оставени празни места с многоточие. Във всяка книга има по равен брой приказки за момичета и момчета, създадени с любов и фантазия.
Писателят работи по следващите книги от поредицата, както и върху нов сборник с разкази за живота в българското село. За него писането е мисия – да предаде мъдрост, топлина и надежда чрез силата на българското слово.
*******
Някъде между тишината на планината, аромата на розите и смеха на едно дете, се раждат историите на Розински. Те не просто се четат – те се усещат.
Словото му не бърза, не натрапва. То просто е – като стара люлка под ореха, като ръка, която знае кога да прегърне.
Ако има място, където приказките не остаряват – то е в сърцето на онзи, който пише не за слава, а за да запази добрината жива.
– Как се случи магията – помните ли онзи първи миг, в който една приказка прошепна, че иска да се роди чрез вас?
– Как се случи магията – помните ли онзи първи миг, в който една приказка прошепна, че иска да се роди чрез вас?
О, да! Беше тих следобед, а светлината на слънцето сякаш рисуваше златни пътеки по пода. Изведнъж усетих, че някой ме наблюдава – не с очи, а с въображение. Беше първата приказка. Не ме попита дали искам да я напиша – просто ми се усмихна и каза: „Готова съм. Хайде.“ Оттогава сме неразделни.
– Детството ли е първата ви муза – или може би ви води духът на някой вълшебен герой?
Детството е не само муза – то е и картата, и компасът ми. Но понякога, особено когато се стъмни, идва един вълшебен герой – може би великан, може би пеперуда – който ми прошепва идеи. Събират се на чаша чай в сърцето ми и започват да разказват.
– Ако трябваше с няколко думи да разкажете своята приказка като автор – как би звучала тя?
Имало едно време едно пораснало дете, което не спря да вярва, че добрината има криле. И реши да я разказва в приказки.
– Във вашите приказки живеят чудеса – откъде черпите светлината, с която ги пишете?
Светлината идва от усмивката на моето дете. От дъха на розите след дъжд. От думите на баба. От онези тихи мигове, когато си спомням, че светът е пълен с малки чудеса – просто трябва да ги чуеш.
– Има ли скрито послание между редовете, което само най-внимателните сърца ще уловят?
Има! Там, където думите мълчат, сърцата разбират. Всяка приказка носи нишка от надежда, прошка и любов. Посланието е просто: „Не си сам. Някой вярва в теб“.
– Кои са героите във вашите истории – и какво ви шепнат, когато останете насаме с тях?
Героите ми са деца, денят и нощта, слънцето и вятърът, нимфи, цветя, тревата, цялата природа, насекомите, животните, дърветата и дори звездите с блясъка си. Те ми казват: „Разкажи ни така, че децата да се усмихнат, а възрастните да си спомнят“. И аз ги слушам внимателно.
Една за малко момиче, което открива, че може да говори с птиците. Тя е сън и спомен едновременно – защото и аз някога вярвах, че щом затворя очи, ще полетя с тях.
– Какво е усещането, когато дете ви каже, че ви вярва – защото е видяло вашата приказка с очите на въображението си?
Това е най-големият дар. По-ценно от всяка награда. Когато едно дете повярва, значи си отключил вратата към истинското вълшебство. А там не се влиза с ключ – влиза се с обич.
– Могат ли приказките да лекуват – и ако да, коя дума според вас е най-лечебна?
Да, могат. Приказките са мехлем за сърцето. Най-лечебната дума? Може би „прощавам“, а може би просто „тук съм“. Понякога и мълчанието между думите лекува.
– Ако трябваше да създадете приказка само от смях, доброта и обич – как би започнала тя?
„Имало едно време едно селце, в което вятърът разнасял кикот, дърветата прегръщали минувачите, а всяко „добро утро“ било като магия, която изпълнява желания..."
*******
*******
С всеки ред, с всяка приказка, Розински изгражда един по-добър свят – не идеален, но пълен с нежност, истина и смисъл.
Той вярва в думите и в силата им да променят.
Вярва, че детето е герой, а спомените – ключ към човечност.
Докато работи по следващите си книги, единственото, което остава да направим, е да си позволим отново да вярваме в приказки.
Защото, както сам казва:
„Истинските истории започват, когато оставим сърцето да разкаже“.
прочитания: 258
