В Египет прототипът на днешната табла се наричал “сенет” или “сенат”. Самата игра била любимо развлечение на египетските владетели, а правилата съвсем не били трудни – тридесет квадратчета били разделени на три редици по десет и двамата съперници трябвало да придвижват фигурките си към квадрати с имена като “Красивата къща”, “Корабът на бога-слънце”, “Къщата на възкресението”.

Който първи достигнел съответните квадрати, бил обявяван за победител. По пътя, при определени условия, той можел да връща противниковите фигурки назад. Хвърляне на зара в буквалния смисъл нямало, защото той още не бил измислен, затова броят на ходовете се определял от сноп пръчици и от това накъде сочели краищата им при падане на земята.

Хилядолетия по-късно в Древен Рим се появила играта “лудус дуодецим скриптрум” (в превод “играта на дванайсетте реда”), която по някое време се видоизменила в европейската версия на таблата.