С две големи награди се завърна екипът на столичния спектакъл “Паякът” от Международния фестивал на камерните театри и малките форми „АртОкраина”, Санкт Петербург, Русия. Постановката е дело на младите режисьори Димитър Димитров и Йордан Славейков от сдружение “Б Плюс”, съвместно с театрална работилница “Сфумато”. Международното жури в Петербург удостои актрисата Анастасия Лютова с приза “най добра женска роля”. Втората награда, с която беше отличен “Паякът”, е за най-добро представление / силен театрален експеримент на режисурата и екипа, създали представлението.

В конкурсната програма на фестивала “Паякът” попада още през лятото след селекция от жури, изгледало 105 спектакъла от пет държави – Израел, Азърбайджан, Италия, Украйна и България. Сред всички тях са подбрани само 11, които да се състезават през ноември тази година. Българският спектакъл е единственият с две награди от връчени общо пет. Освен това само “Паякът” е представен на език, различен от руски, който е задължителен за всички участници.

Ето и аргументите на члена на журито, народният артист на Русия Ефим Каменецкий, актьор от театрите “Вера Комисаржевска” и “За черной речкой” в  Санкт Петербург, познат  и от филмите “Омайна нощ”, “Животът и приключенията на четиримата приятели”:

“Наградите присъждаме за изключителната игра на Анастасия Лютова, съчетаваща в себе си силата на трагедиен персонаж и извела поетиката в  лаконичния текст на авторите. И заради  оригиналния начин, по който ”Паякът” се опитва да докаже, че несъществуващите неща съществуват, заради способността на спектакъла да променя мисленето на зрителите”.

В “Паякът” брат и сестра (Анастасия Лютова и Пенко Господинов), сиамски близнаци, празнувайки рождения си ден, непосредствено преди операция по разделянето им, се впускат в тъмните лабиринти на неказани думи, забравени престъпления, неизживени любови и парадоксално различни желания за свобода...

Постановката “Паякът” е протест срещу недостатъците в живота, ясен сигнал, че животът такъв какъвто е, не ни задоволява. Образът на паяка е метафора на неосъществените желания и копнежи, чиято паяжината води към тъмната страна на личността. Пиесата разглежда проблема за близостта и необходимостта от нея; и нейната невъзможност. Двамата автори поставят на фокус взаимоотношенията в двойка, които на пръв поглед изглеждат банални.