Роден, кален и хиляди пъти изпитван в аплаузите на своята публика, големият актьор реши да отбележи годишнината си, потопен във вълнението на най-неподправените и честни очи – тези на своите зрители.

След като изигра титаничните образи на сцената на театър “Българска армия” – Васка Пепел от “На Дъното” (1968), Лопахин във “Вишнева градина” (1974), Дантон в “Делото Дантон” (1974), Стамболов във “Величието и падението на Стефан Стамболов” (1941),  Галоти в “Емилия Галоти” (1996), Стария Глауш в “Железния светилник” (2011), а също незабравимите екранни превъплъщения на Кубрат в “Хан Аспарух” (1981), Капитан Петко войвода в “Капитан Петко войвода” (1981), Хан Крум в “Денят на владетелите” (1986), Сюлейман ага във “Време разделно” (1987), този път Васил Михайлов ще се срещне с почитателите си в образа на Дон Жуан в “Завещанието на целомъдрения женкар” от Анатолий Крим, реж. Ивайло Христов.

Спектакъл на театър “Българска армия”, в който титана разгръща актьорската си мощ и мъжка същност в образа на най-великия любовник на всички времена. В деликатното и хармонично партньорство на младите си колеги – Гергана Данданова, Лидия Инджова, Тигран Торосян и Леонид Йовчев (гост), Васил Михайлов създава един все още страстен, мъжествен и волеви, но и същевременно помъдрял образ на Дон Жуан. Образ чрез който, актьорът изповядва не само философията “на” и “за” любовта, но също – философията на личния си житейски опит. Вълнуват отблясъците на лично преживени трепети, страсти, възторзи и страдания. Сякаш любовта е намерила лик и глас, през който да се изповяда в нозете на публиката. 

“Завещанието на целомъдрения женкар” на театър “Българска армия” е поканата, която Васил Михайлов лично изпраща до своите зрители в Пловдив. Неговият избор да отпразнува и отбележи своите 75 години на сцената на живота…