 Ателието е под формата на диптих – два монолога за млада, съвременна и европейска двойка, мъж и жена: в тях те взаимно се оглеждат, а огледалото на битието им е ту здраво, ту криво или счупено. |
фотографии: Симон Версано
Театрална работилница “Сфумато” добави ново предизивкателство към програмата си. На 7 декември публиката беше провокирана да се вгледа в себе си с новия спекатакъл “Между празниците”. Премиерата на ателието остави отпечатък в съзнанието на всеки посмял да си направи честен самоанализ заедно с актьорите на сцената.
“Между празниците” е повече от особен проект. Текстът е написан от Стефан Иванов специално за актьорите на “Сфумато” Елена Димитрова и Христо Петков, които извървяват един словесен “джем сешън”. “Между празниците” е под формата на диптих - два монолога за млада, съвременна и европейска двойка, мъж и жена. Всеки има своя собствена изява в едно общо пространство, в което те нямат директен диалог. Двата образа взаимно се оглеждат, а огледалото на битието им е ту здраво, ту криво или счупено. Монолозите са нарязани на парчета и смесени от режисьора Маргарита Младенова.
Спектакълът се занимава с житейския път, с краховете и провалите, през които всеки преминава, с усещането за онеправданост и желанието да минеш отвъд провала. Той ни нашепва да не се изживяваваме като жертви и да не живеем с мисълта, че светът ни е крив. “Между празниците” създава различни асоциации за всеки и в същото време носи едно послание: да гледаме по-критично на себе си.
Според Маргарита Младенова драматургичният текст е акт на разчитане и изписване на загадката, която е днешният човек и е опит да се осъществи автентична и интензивна среща, да се направи разрез в дълбочина, рентгенова снимка отвъд видимото с просто око. “Драматургичният текст е и подобен на музикална партитура, през чието изговаряне се предава множествеността и енергията на мъжа и жената, защото те не са еднопланови и еднозначни. Фрагментарното действие, изповед, споделяне в “Между празниците“ е между Коледа и Великден, между раждане и погребение, между празник и празнота. И е за това как се живее в дните на криза - духовна, семейна, икономическа, ценностна и политическа. И за това какви са вътрешните животи на двама днешни млади хора, които продължават да са търсещи и желаещи, какво ги задвижва, какво ги спъва, зарежда и възбужда. Как мъжът и жената са разкъсвани болезнено и до оголеност между надежда и отчаяние, семейство и самостоятелност, Ерос и Танатос, свобода и необходимост, небе и земя, реалност и сюрреалност, материално и духовно, страст и панически страх, обвинение и прошка. И какви са средствата им за вътрешна съпротива и защита от дехуманизиращия и обезобразяващ свят. И доколко е възможно чрез близост и интимност човек да се съхрани в хаоса на актуалното, несигурно и неустойчиво, състояние на нещата.”, споделя Младенова.
прочитания: 3530
