Остров Кракатау загива в резултат на едно от най-мощните в човешката история изригвания на вулкани. Издигналата се след това гигантска вълна предизвиква ужасни разрушения и отнема десетки хиляди живота.

След изригването от 1883 г. от остров Кракатау оставят само малки острови. През 1952 г. вулканът отново оживява и от застиналата лава се появява остров, наречен Анак-Крака-Тау – “синът на Кракатау”. След повторно изригване в средата на 80-те години островът се извисява на 188 м. над повърхността на морето, а дължината му достига 1 км.

Изригването на вулкана Кракатау станало на 27 август 1883 г. Отнет бил животът на 36 000 души, а ревът на изригващия  вулкан се чувал на 4800 км. Дълго на повърхността на океана плавали тела на загинали и отломки от постройки.

Кракатау, вукланичният остров, се простирал в Зондския пролив между Ява и Суматра (в днешна Индзонезия).  Малко от островните жители се вълнували от закриващата небето планина с височина 820 м.. Нямало признаци на вулканична активност и някоии дори считали, че вулканът е напълно изгаснал. На 20 май 1883 г. кратерът на планината изведнъж оживял и изхвърлил в небето горяща пепел. Това обаче продължило не повече от минута и никой не му обърнал особево внимание.

На 26 август 1883 г. остров Кракатау бил разтърсен от оглушителен грохот. Над небето се извисил огромен облак от черна пепел, който се разтегнал на протежение 27 км. Хората се спуснали да бягат към морето, но не всички. Един англичанин, който успял да се спаси, по-късно писал: “Нещастните аборигени помислиха, че настава края на света, струпаха се на купчина като някакви овце...”

Следва продължение ...