Faun_Eventim
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Интервю
Музика
Киномания
Декор
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Кой е любимият ви филм с Брад Пит?

Боен клуб
Седем
Гадни копилета
Z-та световна война
12 маймуни
Троя
Гепи

 
   Резултати

Трагедията на певеца на безнадежността Пейо Яворов (част първа)
 
03 Яну, 2008
Трагедията на певеца на безнадежността Пейо Яворов (част първа)Безкрайни са темите, които занимават душата на твореца. Яворов пише за трагичното раздвоение, за самотата и за чистия и невинен образ на любовта, за изкуплението, и освобождението от плътта.

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин – “поет на нощта”, “певец на безнадежността, на отчаянието и страданието”. Яворовата култура е първична и мистична. Най-точно личността на големия българин се описва от самия него: “Сприхавостта, хумора и съмнението имам от баща си, а от майка си – любовта към народната песен, сърдечността, вярата, поезията. Тези две крайности – моите демони и ангели – поменувам в стиховете си”.

Яворов е  гениален поет, самоотвержен революционер и виден общественик. Той се ражда в Чирпан – град, който описва в автобиографичните си произведения като “твърдо място, смело и героично”. Според Яворов именно на Чирпан той дължи бунтарския си дух, пламенното си въображение и почитта си към българския народ. Първите си публикации поетът прави на възраст 17 години. Помага му Пенчо Славейков. Години по-късно Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и д-р Кръстев основават литературния кръг “Мисъл”.

Творчеството на Яворов е многолико и сложно. Македонските му спомени се редуват с бляскави характеристики на Любен Каравелов и Христо Ботев – плътно изваяни духовни портрети на великите български възрожденци – и с жестоко изобличителните му памфлети. Но коронно място сред произведенията на големия поет заемат стиховете. Повечето от тях излизат от печат в книжките на списание “Мисъл”. Силно впечатление правят ранните стихотворения на Яворов – “Демон”, “Насаме”, “Прохладен лъч”,”Чудовище”. В петата книжка на списание “Мисъл” на челно място излиза стихотворението в проза “18 май”, посветено на Христо Ботев с мото:”Жив е той!”. В сбирката си “Хайдушки копнения” Яворов описва трите си преминавания в Македония.

Безкрайни са темите, които занимават душата на твореца ЯворовБезкрайни са темите, които занимават душата на твореца. Яворов пише за откровенията на Страдалеца, за трагичното раздвоение, за самотата и освобождението от плътта, за изкуплението, за чистия и невинен образ на любовта. Творецът достига върховете на българската поезия с “Калиопа”, “На нивата”, “Градушка”, “Арменци”, “Смъртта”, “Самота”, “В тъмнината”, “Вълшебница”, “Две хубави очи”.

През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му. През годините на любовта си с Мина, Яворов е най-прикрит и затворен. За нея Яворов написва стихотворението “Две хубави очи” –  история на копнежите му към една изключителна девойка.

Когато Яворов се запознава с Мина, тя е само на 16 години. Баща й е известният писател Йордан Тодоров. Любовта на Яворов към Мина е чиста и изгаряща. За жалост той открива заклети свои противници в лицето на братята на Мина – Христо и Петко. Стиховете на Яворов те наричат “мистификация”. В тях те твърдят, че виждат отразените духовни преживявания на човек, който умее да заблуждава.

Често пъти Яворов и Мина са разделени, защото Яворов много пътува. Поетът обикаля Франция, Швейцария, Австрия. Докато се намира в чужбина, Пейо Яворов написва пет стихотворения за Мина и ги събира в цикъла “Писма” – “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”.

След завръщането на Яворов в България Мина заминава за Париж. На двамата е съдено да не са заедно. В Париж Мина се разболява сериозно и отива на лечение в санаториум до град Берк. Научил новината, Яворов подава молба до министъра на просветата за разрешение да замине в Париж. Молбата му е задържана повече от два месеца, забавена поради ловки машинации от страна на братята на Мина. Любимата на Яворов издъхва съвсем млада – едва 20-годишна. Възпрепятстван от нейните близки Яворов не успява да види Мина на смъртното й легло. Той я зърва едва на нейното погребение през лятото на 1910 г. Това е най-тъжното лято в живота на поета.

прочитания: 8466

Faun_Eventim_2

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info